Форум за туризъм и пътешествия

Здравейте на всички! Интересувам се много от Крушунските водопади и Деветашката пещера, и района там. Нека всеки, който ги е посетил да сподели личното си мнение в тази тема Има ли според вас потенциал за развитие на тези природни обекти, как да се развият, какво може да се направи, какви са настоящите проблеми! Благодаря за отделеното време

През лятото минах от там /Деветашката пещера/. Колата се оставя край пътя /Ловеч - Левски/ и се ходи пеш. Понеже бях със семейството си, а сянка нямаше, бях притеснен откъм време и всъщност не стигнах до пещерата. Била е засекретен военен обект и някога е имало мост с релси до там, който е разрушен през 2001г. От жителите в с. Александрово разбрах, че не се стопанисва. Нямаше табели - отидох по GPS. До водопадите не стигнах, защото ни чакаше още доста път, а времето беше напреднало. Това е, за съжаление! Дано друг даде информацията, за която питате.

Потенциал за развитие в района на Деветашкото плато има, защото природата и историята са дали много:

• Самото Деветашко плато е моноклинално карстово плато в Централния Предбалкан, между реките Осъм и Росица. Изградено е от ургонски варовици и пясъчници, силно окарстено, с много въртопи, понори, пропасти и пещери, които са възхитителни. Най-известна е Деветашката пещера. Платото има сравнително плоска повърхнина с наклон на север от надморска височина /н.в./ 500 до 380 метра и стръмни склонове с дълбоки долинни врязвания. На Деветашкото плато са Деветашките езера. В северната част бликат карстови извори (Бялата вода, Черната вода, Крушунски карстови извори и др.), около които има бигорни тераси. На места има благуново-церови гори.

• Деветашките езера са група от 39 карстови езера в Деветашкото плато, разположени на н.в. от 118 до 432 метра. Най-големи са Дедевец, Гераните и Синовище. Бреговете им са предимно ниски. Образувани са от понори, в които валежните води отлагат глинести материали, които запълват отворите им. Деветашките езера постепенно се заблатяват. Водната им маса се подхранва само от валежни води. Поради това през пролетта са пълноводни, а през сухия период много от тях пресъхват. По-големите от Деветашките езера могат да се използват за развъждане на риба и да бъдат притегателно място за въдичарите. Изследвани са през 1960г. от експедиции на Института по хидрология и метеорология.

• Близо до село Деветаки, в местностите „Бръшлянски дол" и „Къдено усое", има скални пирамиди. Селото е разположено на северозападния склон на Деветашкото плато, на височина 350 м, на около 2,5 км от р. Осъм и има автобусна връзка с Ловеч. В землището му има останки от поселения от неолита и халколита, от антично и от няколко предримски и римски селища. Село Деветаки възниква вероятно през XIII в. и има запазени развалини от средновековни постройки. С името Деветак се споменава в турските регистър от 1579г. Населението е с будно национално съзнание, килийното училище в селото е открито през 1868г., а първото основно училище през 1880г. Населението на Деветаки взема участие в националноосвободителната борба, основан е революционен комитет. Това историческо наследство може да бъде представено и да е историко-културно допълнение към природните дадености. На десния бряг на река Осъм на около 2 км. от селото е Деветашката пещера.

• Деветашката пещера, Окната или Маарата е измежду най-големите в Българияя. Входът й има размери 55x35 метра и води в просторна и висока (на места до 100 м) зала, по тавана на която има 7 отвора, наричани от местното население „окна”. На 200 м от входа пещерата се разклонява. Левият клон (дълъг 1,5 км) има стъпаловидни езерца и рекичка с водопади; той достига повърхността на платото. Десният клон (дълъг 0,5 км) е сух. Деветашката пещера е богата на сталактити, сталагмити и сталактони. Има и ледени форми (висулки и завеси). Обитава се от риби, раци, голи охлюви, паякообразни, мокрици и др. Изследвана е за първи път през 1927г. от археолога - праисторик ст. н. сътрудник Васил Миков, последвано 1950г. (В. Миков и Н. Джамбазов) и 1952г. (Н. Джамбазов). Около входа в централната зала и началото на двата клона са разкрити 8 метра дебели културни наноси с находки от всички исторически епохи: палеолит, неолит, халколит, бронзова епоха, ранножелязна и късножелязна епоха. Намерени са и средновековни български материали, попаднали при случайни посещения.

• Село Крушуна е разположено в северното подножие на карстовото Деветашко плато, на н.в. 100-150 метра. В близост са пещерите Бонинска, Пройновска, Гатевска и Крушунските карстови извори. Край селото тече Селска река, която извира от пещерата до Крушунския водопад в лесопарка „Маарата". На северозапад от селото тече р. Осъм. Запазена е черквата „Св. архангел Михаил" (от 1889г.) с ценни икони, стенописи и дърворезба. В района на селото има останки от праисторическо селище и от ранносредновековна крепост. Селото се споменава в турските документ от 1430г. като град Куршуна, а от 1491г. като вилает Куршуна, през XVII в. - като село Куршуна.

• Крушунските карстови извори са два. Извират от варовиковите и пясъчните скали на северния склон на Деветашкото плато. Около изворите водите образуват бигорни тераси. Единият Крушунски карстов извор дава вода целогодишно, като образува поток, приток на Осъм, с малък водопад. Вторият Крушунски карстов извор дава вода периодично и също образува водопад, висок 20 м. Крушунските водопади са доста популярни и за тях може да се прочете обилна информация и да се видят множество снимки в интернет.

Местност с такова количество дадености несъмнено рано или късно ще бъде туристически разработена, въпросът е от кого и как. Преминах от там неотдавна почти транзитно и съм заложила в плановете си скоро да му се нарадвам без да бързам - докато все още не е станало обект на досадния масов туризъм. Ако имате сходни ценности и интереси, несъмнено все още имате шанса да се почувствате като откриватели в района на Деветашкото плато.

Крушунските водопади са едно наистина уникално място до с.Крушуна, Ловешка област. В последните няколко години, интересът към тях е доста голям и определено има защо. Когато реших да посетя това място, намерих доста информация и снимки ТУК и ми бяха от голяма полза. Повече информация за Деветашката пещера, като мнения и снимки, можете да видите ТУК