Потенциал за развитие в района на Деветашкото плато има, защото природата и историята са дали много:
• Самото Деветашко плато е моноклинално карстово плато в Централния Предбалкан, между реките Осъм и Росица. Изградено е от ургонски варовици и пясъчници, силно окарстено, с много въртопи, понори, пропасти и пещери, които са възхитителни. Най-известна е Деветашката пещера. Платото има сравнително плоска повърхнина с наклон на север от надморска височина /н.в./ 500 до 380 метра и стръмни склонове с дълбоки долинни врязвания. На Деветашкото плато са Деветашките езера. В северната част бликат карстови извори (Бялата вода, Черната вода, Крушунски карстови извори и др.), около които има бигорни тераси. На места има благуново-церови гори.
• Деветашките езера са група от 39 карстови езера в Деветашкото плато, разположени на н.в. от 118 до 432 метра. Най-големи са Дедевец, Гераните и Синовище. Бреговете им са предимно ниски. Образувани са от понори, в които валежните води отлагат глинести материали, които запълват отворите им. Деветашките езера постепенно се заблатяват. Водната им маса се подхранва само от валежни води. Поради това през пролетта са пълноводни, а през сухия период много от тях пресъхват. По-големите от Деветашките езера могат да се използват за развъждане на риба и да бъдат притегателно място за въдичарите. Изследвани са през 1960г. от експедиции на Института по хидрология и метеорология.
• Близо до село Деветаки, в местностите „Бръшлянски дол" и „Къдено усое", има скални пирамиди. Селото е разположено на северозападния склон на Деветашкото плато, на височина 350 м, на около 2,5 км от р. Осъм и има автобусна връзка с Ловеч. В землището му има останки от поселения от неолита и халколита, от антично и от няколко предримски и римски селища. Село Деветаки възниква вероятно през XIII в. и има запазени развалини от средновековни постройки. С името Деветак се споменава в турските регистър от 1579г. Населението е с будно национално съзнание, килийното училище в селото е открито през 1868г., а първото основно училище през 1880г. Населението на Деветаки взема участие в националноосвободителната борба, основан е революционен комитет. Това историческо наследство може да бъде представено и да е историко-културно допълнение към природните дадености. На десния бряг на река Осъм на около 2 км. от селото е Деветашката пещера.
• Деветашката пещера, Окната или Маарата е измежду най-големите в Българияя. Входът й има размери 55x35 метра и води в просторна и висока (на места до 100 м) зала, по тавана на която има 7 отвора, наричани от местното население „окна”. На 200 м от входа пещерата се разклонява. Левият клон (дълъг 1,5 км) има стъпаловидни езерца и рекичка с водопади; той достига повърхността на платото. Десният клон (дълъг 0,5 км) е сух. Деветашката пещера е богата на сталактити, сталагмити и сталактони. Има и ледени форми (висулки и завеси). Обитава се от риби, раци, голи охлюви, паякообразни, мокрици и др. Изследвана е за първи път през 1927г. от археолога - праисторик ст. н. сътрудник Васил Миков, последвано 1950г. (В. Миков и Н. Джамбазов) и 1952г. (Н. Джамбазов). Около входа в централната зала и началото на двата клона са разкрити 8 метра дебели културни наноси с находки от всички исторически епохи: палеолит, неолит, халколит, бронзова епоха, ранножелязна и късножелязна епоха. Намерени са и средновековни български материали, попаднали при случайни посещения.
• Село Крушуна е разположено в северното подножие на карстовото Деветашко плато, на н.в. 100-150 метра. В близост са пещерите Бонинска, Пройновска, Гатевска и Крушунските карстови извори. Край селото тече Селска река, която извира от пещерата до Крушунския водопад в лесопарка „Маарата". На северозапад от селото тече р. Осъм. Запазена е черквата „Св. архангел Михаил" (от 1889г.) с ценни икони, стенописи и дърворезба. В района на селото има останки от праисторическо селище и от ранносредновековна крепост. Селото се споменава в турските документ от 1430г. като град Куршуна, а от 1491г. като вилает Куршуна, през XVII в. - като село Куршуна.
• Крушунските карстови извори са два. Извират от варовиковите и пясъчните скали на северния склон на Деветашкото плато. Около изворите водите образуват бигорни тераси. Единият Крушунски карстов извор дава вода целогодишно, като образува поток, приток на Осъм, с малък водопад. Вторият Крушунски карстов извор дава вода периодично и също образува водопад, висок 20 м. Крушунските водопади са доста популярни и за тях може да се прочете обилна информация и да се видят множество снимки в интернет.
Местност с такова количество дадености несъмнено рано или късно ще бъде туристически разработена, въпросът е от кого и как. Преминах от там неотдавна почти транзитно и съм заложила в плановете си скоро да му се нарадвам без да бързам - докато все още не е станало обект на досадния масов туризъм. Ако имате сходни ценности и интереси, несъмнено все още имате шанса да се почувствате като откриватели в района на Деветашкото плато.
|