Форум за туризъм и пътешествия

Качвам темата за Бургаското езеро тук, за да може да бъде обсъждана и допълвана.

Бургаското езеро е разположено на Запад от Бургас и до 1942г. се е казвало Ваякьойско езеро. То е най-голямото от бургаските езера /28кв. км./, както и най-голямо по площ в България /Варненско езеро - 19кв. км./. Представлява лиман /солено езеро, близо до море/, който е отделен от Черно море с широка между 300 и 800м. пясъчна коса. Бреговете му са предимно ниски и на места заблатени. Образувало се е при потъване на крайбрежието, а наличието на неолитни останки по дъното му показва, че формирането му датира от плейстоцена /1806000 – 11500г./ и холоцена /11500г. – наши дни/. Водоснабдява се от реките Айтоска, Домусбунар, Сънърдере, Чукарска, както и от Мандренския язовир /някога езеро/. Навлизащата от Черно море вода влияе в широки граници върху солеността на водата в Б. е. – от 1-2‰ до 20 - 22‰. Водата е почти винаги мътна. Дълбоко е до 13м.През Бургаското езеро преминава Via Pontica /през Странджа и по Черноморското крайбрежие/ – един от главните маршрути за миграция на птиците от Европа към Африка. Тръстиковите масиви Вая за обявени за защитени местности.

Голям корморан, Голяма дяволица (Phalacrocorax carbo) – широко разпространена по крайморските части на Европа едра птица с дълга шия. Обитава влажни зони до 100м.надм. в., по изключение до 500м. надм. в. Гнезди в колонии, които са разположени в заливни гори, но е възможно да се видят гнезда и по скали, тръстикови площи или на земята. Колониите му често са в съжителство с нощната чапла, малката бяла чапла и сивата чапла. Оформянето на гнездовите колонии започва в края на февруари, когато започват и брачните игри. Малки пред излитане са наблюдавани в средата на юни. От едно люпило може да отгледа 3-5 малки.
Гнезденето по електрически стълбове /без ел. ток/ в района на Бургаското езеро и ЗМ “Пода” /предстои да се качи материал/ може да се нарече уникално.
Обявен за защитен вид през 1962г.
Присъства в Червена книга на България.

Къдроглав пеликан, Къдроглав бабуш (Pelecanus crispus) – обитава сладководни или полусолени езера и блата с големи тръстикови масиви и плаващи острови от тръстика. При търсене на храна може да се отдалечи на 20 – 30км. от гнездовата колония. Гнезди в малки колонии, трудно достъпни от хищници и хора. Птиците пристигат по местата за размножение в края на февруари и началото на март. Първите яйца /2-3/ се появяват в края на март, а малките се излюпват в края на април. В началото на август птиците напускат местата за размножаване и до началото на октомври /миграция/ скитат в търсене на храна.
Присъства в "Червена книга на България" и е обявен за защитен вид през 1962г. Присъства в световната “Червена книга на фактите” с категория “уязвим”, в “Застрашени птици в Европа” и “Червена книга на Русия” /някога “Червена книга на СССР”/.