“...Там жални палячовци – с образ на Бога
на сцената с мъка заекват, крещят;
дохождат, отхождат и в смъртна тревога
насам и натам като кукли сноват.
А водят ги сенки, огромни и странни,
Декорите блъскайки в техния път –
Навявайки с черни крила непрестанно
Прокоба на тъмна, невидима смърт!...”
Е. А. По – “Победител – червей”
За пръв път видях Арапя през 1980г, когато бях на 6, а брат ми на 3. Оттогава, допреди 10 години ходех там всяко лято. Спрях, защото ставаше все по-неприветливо и чарът, който имаше, изчезваше безвъзвратно, стъпкан от сноби, прииждащи от Царево “почиващи” и доста други фактори, функция на войнстващата нашенска тесногръда простащина. Много по-рано изчезнаха фантастичните Сърфисти, чиито изпълнения оттогава не съм видял по крайбрежието ни, въпреки че оборудването е на неизмеримо по-добро ниво. През десетгодишната пауза чувах все по-втрисащи разкази за Арапя, но това, което видях това лято, беше извън границите на моето разумно възприятие. Това е разказ за няколкочасовата ми разходка там и спомените ми за опорочените понастоящем приказни места:
Ето няколко снимки на залива:
Разбира се, влязохме откъм Царево по черния път. Да се заобиколи регистратурата, както е известно, е принцип на всеки дългогодишен къмпингджия. Милиционерите някога правеха проверки, но и тогава си имаха слабостите, а и много-много не ги интересуваше и не им се занимаваше. Ето какво видяхме от черния път:
Влизането в Арапя се осъществява единствено по кални /когато превали/ и крайно неравни пътища “самопостроили” се през някогашното лозе или ливадите за палатки и заобикалящи сегашните хотели, които пък са стратегически построени върху старата асфалтова алея, обслужвала някога къмпинга. Единственият некален път е на стария вход и е предвидливо затрупан с няколко кубика чакъл. До него води старият път за Царево, който освен че е вече само камък и чакъл, е кошмарен за шофьори и автомобили.
Затова пък, скучаещите пътници могат да наблюдават край него строителни отпадъци от всякакво естество и размер, удобен за транспортиране.
Основен плюс на Арапя е, че не е нужно да се търси паркинг – навсякъде е еднакво прашно /или кално/ и мръсно. Може просто да се спре така, както се кара – възможностите за заобикаляне на колата са практически неограничени и съвършено еднакви. Както се казва – “като арабин в пустиня”.
Друго интересно е, че могат да се наблюдават съоръжения за почиване от всякакъв тип, както и композиции от съоръжения. Можете да видите и цветя, които бяха много популярни на времето пред партийните домове /изумлението ми попречи да ги снимам, за което се извинявам/.
Друг феномен, от който бяхме потърпевши – на път за Пръскалото /една подводна пещеричка/ и лутайки се между почивните съоръжения, спряхме пред една кръчма – фургон, която нямаше нито маси, нито столове, но предлагаше скара, бира и някакви сокчета. Съпругата ми излезе да огледа и се позабави около 5 минути. Докато я чаках, дойде някакъв ядосан и ми каза да се махам, защото съм на частен имот. Все още не мога да схвана това – кръчма със скара и бира, но без маси и съдържател, гонещ единствения дошъл. Съпругата ми се върна и се махнахме. Също нямам снимки.
“Миденият” остров – името говори достатъчно. Всъщност, с това име е популярен всред познатите ми. Не знам как се казва и дали има име.
Поглед на север. В един от тези заливи е Пръскалото, а дъното беше невероятно. Пръскалото представлява подводна пещеричка, дълбока около 5 метра, чийто вход представлява сифон. При по-големи вълни в нея се образува въздушно налягане и при оттеглянето на вълната изригва облак пръски. С малко късмет може да се види и зачатък на образуваща се дъга. Дано и сега е така:
Пред носа видяхме ето това животно. Снимките са увеличени и затова качеството е лошо. Дълго е между 80см и 1 м. Ако някой знае какво е – да каже.
Обадихме се на наш познат, който преди 2-3 години е бил няколко вечери в Арапя в този хотел, който е с 4 звезди и е виждал скачащи в басейна му плъхове. Той предположи, че вероятно виждаме плъх, но очевидно животното е друго.
Модерно в Арапя е да се пускат многометрови кабели и маркучи, водещи кой знае къде:
Ето тази сбирщина е кълнът, от който ще се развие и ромска махала.
Разбира се, има и трудещи се роми, които копаят канал, започвайки от средата. По-скоро от мястото, най-близо до сянката на дървото.
По-голям интерес предизвика в мен хамбароподобното нещо зад тях. Оказа се пицария.
Има и указателни табели:
В Арапя има постройки в различна степен на завършеност и обладаващи различна отдихопригодност. Само милата рибарска колиба зарадва очите ми. Имаше я и през 1980г.
Рибарите, обаче, не са вече същите:
Погледахме и от скалите до рибарското кейче. Някога гледката беше друга.
След което си тръгнахме. Пътьом минахме и през любимата ни някога кръчма. Колко табла, джин и бира съм усвоил там...
На южния нос видяхме това:
Седнахме в ненатрапчива близост и погледахме Арапя:
В този къмпинг съм преживял много щастие и безгрижни дни. Учих се да плувам и да се гмуркам, лових риба, раци, скариди и миди. Учих да греба в плитчините, нарочно се обръщахме с лодката в бурно време и се правихме на изчезнали, а всъщност бяхме под нея – едва ли някой се е вързал. Възхищавах се на изумителните Сърфисти
В този къмпинг срещнах и Жената, с която създадохме семейство.
На всички, които помогнаха Арапя да стане това, което е сега, от все сърце пожелавам:
и
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
