На първо място искам да кажа, че това няма да е описание от типа “дата – място – снимки”. Ще се опитам да разкажа за това късче, изпаднало от небето и въображаемия рай на някоя религия, а нищо чудно и въпреки нея, защото Гьокчеада значи точно това и в обозримото минало е бил гръцко владение с името Имброс. Географското положение и административната уредба също са изиграли огромна роля за запазването му, но тези факти може да се прочетат в нета, а мен не ме интересуват и няма да им отделя нито време, нито място. Ще се опитам със снимките да разкажа за острова – как го видях и защо остана в сърцето ми. Това са кадри и впечатления от 3 години – 2011 – 2013 с престой около 20 дни всяко лято на палатка и на нерегламентирано място, както винаги се старая. Обособеният къмпинг е нещо, което обичам единствено да подминавам.
Подготовката за преживяване от такъв тип зависи най-вече от разбирането и предпочитанията на участниците, наличието и възрастта на деца и всичко друго, което човек трябва да си представи, че ще се случи за времето на престоя. Месец, след като купихме втория джип, тръгнахме за Гърция с комплект съединител и всичко нужно за смяната му на път – всеки разбиращ знае що за самоотвержено и умиляващо малоумие е това. Случи се така, обаче, че сдаде акумулатора – след порой, който се проточи много часове и така напои земята, че плажът стана езеро, което на места беше дълбоко близо 1м. Само палатката беше извън водата, защото след по-стари спомени от подобен порой винаги търсех най-високото място за разпъване. Асфалтът беше на 19км черен път и о, приятелю Чоко
... Въобще, човек трябва да си представя всякакви несгоди и дори катаклизми. Ако не е в състояние или не вярва, че ще се случат точно с него, най-добре е да си хареса туроператор.
Галиполи и две морета. Първата снимка е на Егейско, другите на Мраморно.
Както и в музиката – за да има надежда да стане един диригент добър, първо трябва да се научи да не пречи на оркестъра, така и с държавата – първо да се научи да не пречи на хората. Турция освен, че по никакъв начин не пречи на хората да работят, всячески ги подпомага. Подземните води на Гьокчеада са обявени за национално богатство и са напълно безплатни за нацията. Държавата е изградила в близост до нивите шахти, от които всеки собственик полива колкото му трябва. Представете си този човек с всичко необходимо, което България изисква, за да бъде законен и да може внезапно да бъде проверен...
Това е ясно.
В далечината е Небесният остров.
Един малък съвет – има ли повече от лек бриз на брега, избягвайте да сте в началото на колоната в открит ферибот.
И Гьокчеада. Островът е прорязан от много черни пътища, болшенството от които са достъпни и за кола. Все пак внимавайте, защото надолнището навръщане става нагорнище. Ако видите, че път е затворен, не тръгвайте юнашки по него – води до обект от националната сигурност, а в Турция това има значение.
Някои пътища са високо над морето и гледката е фантастична.
В далечината е о-в Самотраки
Добре е да се проучи всеки път, по който искате да тръгнете, накъде води.
Островът е пълен с костенурки и много внимавах, когато карах. С удоволствие спирах всеки път, за да ги преместим и разгледаме. Това, обаче, е скелет.
Пресъхнал пролетен поток.
И отново Самотраки.
Турците често са ме удивявали с необяснимостта на заниманията си. Край тази лодка за разходка няма нито плажуващи, нито плуващи. Въпреки това, докато имах видимост към нея, не помръдна.
Винаги съм искал да мога в снимка да предам поне малко от красотата на едно сухо дърво. Все още непреодолим абсурд!
Този див безкрай храни очите и душата!
Релефът и въздушните течения са създали в югоизточната част на острова малък рай за сърфистите. Има и езеро с (вероятно) лечебна кал. Едни се мажат с кал, други ловят вятъра.
Огромна, дебела сянка от исполински чинар и чешма със студена вода. Фантастично място за почивка!
И още няколко пейзажа от острова.
Река от цветни храсти. Животът винаги е красив!
Така и не разбрах защо водата в този язовир е такава, но облаците я променяха във всички нюанси на зеленото. От белите и безгрижни облачета ставаше бледозелена, а от тъмните и тежки – като бездънна яма, в която сякаш безнадеждно изчезваше всяка дневна светлина. Случваше се и сивата, тежка сянка да премине през нея – тогава сякаш островът го усещаше и всички хълмове наоколо се подчиняваха на това внушение.
Един изморен дракон.
И едно камъче, кой знае как дошло точно на тази скала.
Разпъвахме палатката си в една горичка на хълмче точно над “залива на забулените (скритите)” – това е превода на истинското му име. Самият залив също не се вижда отникъде и за да се открие, трябва да се премине един безнадежден на пръв поглед завой. Име, дадено с мъдрост и наблюдателност – красиво! Ползваше се предимно от силно вярващи мюсюлмани. Ислямът, поради различни причини, е загубил много от уважението, което му се полага. Ако на някой тези думи се видят смешни, трябва да попрочете, попътува, поразгледа и най-трудното – да помисли съвсем малко.
Един ден на плажа попаднах на тези огромни каменни плочи и реших да ги изправя вкопани. Явно това не допадна на посетителите, защото на другия ден бяха съборени.
На острова има и църкви, и параклиси – вероятно останали от гръцката му история. Който иска може да ги поддържа, но никой не ги руши. Искам като контрапункт на това да кажа, че като цяло живеещите на острова са дълбоко религиозни в огромната си част мюсюлмани и в почти всички села не се продава никакъв алкохол (дори бира), като в това влизат и заведенията. Единствено безалкохолни напитки! Алъш-веришът с алкохол (включително и контрабанден) се върти от селото, основано от български бежанци. Името му ще спестя, защото този факт не ме кефи.
Селата в Гьокчеада, поради това, че островът е сменил държавната си принадлежност, имат всякакъв облик, като някои са напълно изоставени и призрачни.
Едно фантастично кръчме! Селото е населено предимно от етнически гърци.
Как хем вълкът да е сит, хем агнето да е цяло.
Две снимки на стара обществена пералня.
Вероятно много приятно заведение. Не сме сядали в него, защото пътят ни продължаваше още напред.
Това са улицата и пътечката към крепостта и кръчмето, от което се виждаше част от света.
Крепостта – много приятно място за разходка, освен необозримата панорама.
Човек може да има само едно знаме в сърцето си. В Турция има само едно знаме. В България имаме бунлук – на ЕС, на съответния град, включително и на БДЖ, което ме изпълва с потрес на недоумение, колчем мина през гара Захарна фабрика, пред която се вее. Не може всяко цветно парче плат да се развява редом със светинята, за която са давани животи.
О-в Самотраки.
А на върха до крепостта е кръчмата! Колко нарядко са масите и колко неангажиращо е всичко! Сякаш си сам на това спиращо дъха местенце!
И никой не досажда с гласа си!
И студена бира, и домашни картофки с домашно сирене.
Имаше и място за по-голяма компания
Два портрета за презиращите облеклото на исляма.
В едно от летата дойдоха приятели.
Няколко чудесни дни и си тръгнаха.
Който се познае, може да се тагне.
Както е известно, броят на деретата не пречи на обонянието на краставите магарета. Те бяха от Истанбул и научихме нещо много важно от тях. Джандармата е държавната полиция. Една вечер заварихме лагера очевидно навестен. От съдържателите на плажното капанче разбрахме, че е идвала джандармата и са казали, че всички палатки трябва да се махнат от плажа. Срок – трябва, защо така – защото така са казали, а когато джандармата каже, нещата ще станат. Споделихме това с тези приятели и те ни успокоиха – заповедите в Турция имат 2 нива на изпълняемост. Ако е казана веднъж, дори от джандармата, разумът и традицията повеляват да се пренебрегне и проблеми няма да има. Ако, обаче, джандармата или който и да е овластен дойде и я повтори, по-скоро цунами ще направи обратен завой, отколкото заповедта да не се изпълни. На третото посещение нещата се привеждат в изпълнение. Желязно обяснение – на следващия ден дойде кмета и на снимката се вижда част от багажа.
И – кой откъде е. А всичко като част от Рая! Как си тръгва човек от такова място! Как се събира багаж, как се товари! Прибрахме се, изпрахме се и отидохме в Гърция. Животът не се съобразява с човешката бунащина.
Това е. Надявам се да ви е харесало. Дано Небесният остров запази по-дълго дивотата си и един ден пак се върна там.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
