Форум за туризъм и пътешествия
http://www.forum.bgjourney.com/

Между капките към остров Евия
http://www.forum.bgjourney.com/viewtopic.php?f=33&t=2263
Страница 1 от 1

Автор:  Velio [ 06 Май 2020 19:24 ]
Заглавие:  Между капките към остров Евия

Това е Братът. Той стоически понася всичко. Ако беше човек, щеше да е велик войн. Понякога, естествено, се случва да промърмори – тогава с Ципурата, който по мое мнение, измежду майсторите на Ленд Ровър в България, седи самотно на върха, се омазваме с масло и Братът отново продължава търпеливо да понася. Когато съдбата ни събра, навсякъде по него личеше, че не беше попадал на хора. Мисля, че сега се чувства чудесно. В природата на Брата са две неща – път и движение. Нищо друго.

Изображение

Когато октомври на 2016г. преваляше, се отвориха няколко свободни дни и решението беше естествено. Прогнозата, обаче – дъжд. Остров Евия се оказа най-близкото място, на което в тези дни нямаше да вали. Омаята на новото, дивотата, животът – да го видиш, преживееш, да усетиш пътя до там – това е чудесното ирационално, което осмисля съществуването на разума.

Изображение

Изображение

Ето това е въздухът на красотата. Музей се разглежда, жена се люби, вино се изпива, деца порастват, но това няма край. Не свършва и не омръзва.

“И дълго гледаме се с планината,
А помежду ни никаква досада”
Ли Бо – VIIIв.

Тези два стиха събират огромна част от човешката мъдрост.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Октомври е многолик – в него си говорят настъпващата зима и отминалото лято.

Изображение

Изображение

На въпросният не му се е случвало да разбере основната грижа на кибиците

Изображение

Подготвяме риболова. Остров Евия е с предимно каменисто крайбрежие, в което много скоро оставихме почти всички изкуствени примамки. Нямах нито харпунджийско оборудване – тогава още нямах и неопрен, нито каяка бяхме взели. А трябваше! Трябваше, защото годините отлитат, а с тях и възможностите.

Изображение

Изображение

Хванахме. Проблем там, обаче е, че има само ниски храсти. Отвсякъде обрахме клечици, за да запалим огън и да изпечем улова. За пръв път се замислих за въглища и евентуално барбекю. Просто нямаше дръвце по-дебело от палец, а и те бяха рядкост.

Изображение

Малките хора с огромните въдици – изумително е вълнението им, когато усетят тежестта и играта на улова. Чист извор на неудържими емоции!

Изображение

Чудесно запазена жилищна кула.

Изображение

Изображение

Не коктейли с чадърчета или джакузи, а ето това е абсолютен рахатлък и спокоен живот – съзнанието, че няма възможност да пречиш някому. После, след още 13 - 14 часа чисто каране, се върнахме в есенната, тъмносива, дъждовна София.

Изображение

Страница 1 от 1 Часовете са според зоната UTC + 2 часа
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
http://www.phpbb.com/