Опияняваща и все още дива. Дива по свой, тъжен начин, защото и това си отива. Видях Албания да върви по пътя на България – безразборни строежи, които унищожават опиянението, което обзема пътуващите хора. Пътуващите хора и туристите са различни видове – държа да подчертая това мое наблюдение и убеждение. За радост, обаче, морската й ивица има много малко плажове и това, предполагам, ще съхрани много от естествената й красота и очарование. Все още не мога да схвана как хората отказват да видят, че катафалките нямат багажници, че до ничий труп няма куфар!
Планът беше да преспим на хамаци в Гърция, в максимална близост до границата с Албания. Мястото, което бях избрал през Гугъл-ърт се оказа неподходящо за разпъването им и се наложи да търсим друго. В малките часове на денонощието имахме много скоро късмет и нещата се наредиха. На сутринта природата ни дари с благата си. Природата винаги дарява!

Закуска, кратък рахат за подготовка и събиране на акъла и багажа, и тръгнахме




Албания ни посрещна с лицето на хубава млада митничарка. Надеждите на Чоко за проверка на багажа бяха напразни – няколко думи в рамките на добрите международни отношения и бяхме в Страната на орлите. Най-западният КПП е малък, слабо се използва и има работно време – това е добре да се има предвид и провери, ако ще се минава от там.
Първа цел Бутринт. Факти за тази старина могат да се прочетат в нета, затова няма да отделям време и място тук. Минава край крепостна стена, следа въжен ферибот през малък канал към езерото Бутринт и скоро след това е паркинга.









Поради ранното пристигане намерихме това идеално място на паркинга. В по-напредналата част на деня настава хаос от хора, коли и автобуси.

И Бутринт










Стенописите не са реставрирани. Въпреки, че мнението ми въобще не е меродавно, съм песимист за бъдещето им, въпреки направения сенник.



Кладенец. В камъка се виждат прорезите от въжетата.

Бутринт бавно потъва.





Шипоопашата сухоземна костенурка (Testudo graeca). В това пренаселено от туристи място! Паралелът с България не е радостен и в наша полза!








В приблизителната среда на обиколката из Бутринт тази беседка осигурява прохлада за почивка.

Рахатлъкът винаги е извор на усмивки!

И няколко снимки на чудесно запазени мозайки. С ръка на сърцето мога да кажа, че нито руини, нито мозайки вдигат пулса на емоциите ми, но старините в Бутринт наистина ме впечатлиха!














И на излизане ни изпрати този кичест

кактус. Следваща цел – Синьото око.

Синьото око е извор с високо налягане и постоянна температура на водата от 10ºС. Твърди се, че ако хвърлиш камък в него, той ще изплува. Отново ще пропусна фактите – може да се прочете в нета. Преди доста години, когато бях ученик, изворите на знание бяха учебници, енциклопедии и други доказани издания – и понеже съм спечена консерва, продължавам да вярвам в това.
Когато се пътува из Страната от орлите е полезно да се има предвид, че шофьорлъкът на местните е функция на личното им разбиране за безсмъртие и много често виждат планинските пътища като улей за бобслей на Бяла олимпиада. Много е полезно човек зорко да наблюдава случващото се в огледалата за обратно виждане. Освен това, завоите в Албания твърде често предлагат възможността да се избърше задния номер, ако под ръка е на разположение парцал. Така че – яваш. Път време няма! Бързането е за туроператорите с туристите. Пътуващите хора преживяват пътя.
Това е канала, изворът на който е Синьото око.




Последна цел за този и следващите няколко дни – плажът. Планът беше да минем през Саранда и Ксамил, но се наложи да отпаднат. Тъкмо възможност за друго пътуване!
Бях се свързал с няколко юнака от Страната на орлите и те ме упътиха за цялото им южно крайбрежие. Страхотен жест и важна помощ – имат огромната ми благодарност!!!




Тази и следващата снимка – мисля, че това е укритие за подводници.


И плажът, който ми препоръчаха юнаците! Той е в края на каньон, чиято дълбочина говори, че е започнал да се образува няколко години преди Земята да се формира като планета.

До него води изсечен в скалите път, вероятно от военните, който е проходим само на бавни и с включен блокаж (навръщане). Това го прави естествена бариера за туристунгели с коли, пълни с пластмасария, удобства и камари отпадъци. Любимо място за пътуващи хора и катерачи. Другият вариант е пеш, но той също отсява хората от консументите. По пътя се вижда пъплещия надолу Брат.





В това островче от дървета имаше странен еко-къмпинг, пълен с някакви възторжени активисти, потънали в пластмасови отпадъци. Така и не се обясни присъствието им там.

Братът, тентата и двете палатки.

Впоследствие дойдоха и други и ивицата се понапълни. Вероятно е излишно да казвам, че никой никому не пречеше.

След първите ден – два от каньона се появи вятър на страхотни пориви и се наложи да съберем тентата. Замести я платнище, завързано на багажника.


Няколко такива бяха пръснати наоколо.

През деня тази гледка се променяше, но спокойствието оставаше същото – нещо непостижимо в България.

Истинска сянка!


Закуска – току-що изпържени бухти, сладкА, сирене и айрян – домашни! Убеден съм, че думите са излишни!

Това не е към закуската

Разкошна! Приканва да повториш!


Много приятна среща – Лий и Стефани, които обикалят света с Дифендър 130 Може да видите техния канал GrizzlyNbear Overland в ютуб –
https://www.youtube.com/channel/UCL7OqeJnHWiJUMl3vjIN_1QВечерта се събрахме на лафче – на нас не ни беше до бира, те опитаха по глътка ракия и си изкарахме чудесно, въпреки това културно различие


Възможностите за подводен риболов в Албания са значително по-добри от тези в Гърция, защото братята харпунджии са малко и рибата, освен, че я има, не е наплашена,. И първи тест на Патос Снайпер – отлично балансиран, неусетен откат и идеална точност. Конструкция без забележки! За статистиката – досега празен беше само първия изстрел – за прострелване.
Лястовица и рофос. Лястовиците щяха да са две, но както споменах – прострелване

Този и други морски дарове извади съпругата ми, която също гмури. Както казах по-рано, след първите 2 – 3 дни се появиха много силни пориви на вятър и стана недопустимо рисковано да се пали огън. Това зачеркна голяма част от подводните занимания.


В последните дни дойде компания поляци, необяснимо защо наредиха машините в кръг, като да чакат нападение на индианци и ни море, ни каньон виждаха.

Все някога човек трябва да си тръгне – най-малкото, за да може да дойде пак.

В снимката не личи, но от този път имам няколко бели косъма.

Нагледния излишък на всякакви думи!

Горе оправихме разместения багаж и към следващата цел – т.нар. “Смъртоносната серпантина” южно от Вльора.
