Форум за туризъм и пътешествия

Опияняваща и все още дива. Дива по свой, тъжен начин, защото и това си отива. Видях Албания да върви по пътя на България – безразборни строежи, които унищожават опиянението, което обзема пътуващите хора. Пътуващите хора и туристите са различни видове – държа да подчертая това мое наблюдение и убеждение. За радост, обаче, морската й ивица има много малко плажове и това, предполагам, ще съхрани много от естествената й красота и очарование. Все още не мога да схвана как хората отказват да видят, че катафалките нямат багажници, че до ничий труп няма куфар!
Планът беше да преспим на хамаци в Гърция, в максимална близост до границата с Албания. Мястото, което бях избрал през Гугъл-ърт се оказа неподходящо за разпъването им и се наложи да търсим друго. В малките часове на денонощието имахме много скоро късмет и нещата се наредиха. На сутринта природата ни дари с благата си. Природата винаги дарява!



Закуска, кратък рахат за подготовка и събиране на акъла и багажа, и тръгнахме









Албания ни посрещна с лицето на хубава млада митничарка. Надеждите на Чоко за проверка на багажа бяха напразни – няколко думи в рамките на добрите международни отношения и бяхме в Страната на орлите. Най-западният КПП е малък, слабо се използва и има работно време – това е добре да се има предвид и провери, ако ще се минава от там.
Първа цел Бутринт. Факти за тази старина могат да се прочетат в нета, затова няма да отделям време и място тук. Минава край крепостна стена, следа въжен ферибот през малък канал към езерото Бутринт и скоро след това е паркинга.



















Поради ранното пристигане намерихме това идеално място на паркинга. В по-напредналата част на деня настава хаос от хора, коли и автобуси.



И Бутринт





















Стенописите не са реставрирани. Въпреки, че мнението ми въобще не е меродавно, съм песимист за бъдещето им, въпреки направения сенник.







Кладенец. В камъка се виждат прорезите от въжетата.





Бутринт бавно потъва.











Шипоопашата сухоземна костенурка (Testudo graeca). В това пренаселено от туристи място! Паралелът с България не е радостен и в наша полза!

















В приблизителната среда на обиколката из Бутринт тази беседка осигурява прохлада за почивка.



Рахатлъкът винаги е извор на усмивки!



И няколко снимки на чудесно запазени мозайки. С ръка на сърцето мога да кажа, че нито руини, нито мозайки вдигат пулса на емоциите ми, но старините в Бутринт наистина ме впечатлиха!





























И на излизане ни изпрати този кичест кактус. Следваща цел – Синьото око.



Синьото око е извор с високо налягане и постоянна температура на водата от 10ºС. Твърди се, че ако хвърлиш камък в него, той ще изплува. Отново ще пропусна фактите – може да се прочете в нета. Преди доста години, когато бях ученик, изворите на знание бяха учебници, енциклопедии и други доказани издания – и понеже съм спечена консерва, продължавам да вярвам в това.
Когато се пътува из Страната от орлите е полезно да се има предвид, че шофьорлъкът на местните е функция на личното им разбиране за безсмъртие и много често виждат планинските пътища като улей за бобслей на Бяла олимпиада. Много е полезно човек зорко да наблюдава случващото се в огледалата за обратно виждане. Освен това, завоите в Албания твърде често предлагат възможността да се избърше задния номер, ако под ръка е на разположение парцал. Така че – яваш. Път време няма! Бързането е за туроператорите с туристите. Пътуващите хора преживяват пътя.
Това е канала, изворът на който е Синьото око.









Последна цел за този и следващите няколко дни – плажът. Планът беше да минем през Саранда и Ксамил, но се наложи да отпаднат. Тъкмо възможност за друго пътуване!
Бях се свързал с няколко юнака от Страната на орлите и те ме упътиха за цялото им южно крайбрежие. Страхотен жест и важна помощ – имат огромната ми благодарност!!!









Тази и следващата снимка – мисля, че това е укритие за подводници.





И плажът, който ми препоръчаха юнаците! Той е в края на каньон, чиято дълбочина говори, че е започнал да се образува няколко години преди Земята да се формира като планета. До него води изсечен в скалите път, вероятно от военните, който е проходим само на бавни и с включен блокаж (навръщане). Това го прави естествена бариера за туристунгели с коли, пълни с пластмасария, удобства и камари отпадъци. Любимо място за пътуващи хора и катерачи. Другият вариант е пеш, но той също отсява хората от консументите. По пътя се вижда пъплещия надолу Брат.











В това островче от дървета имаше странен еко-къмпинг, пълен с някакви възторжени активисти, потънали в пластмасови отпадъци. Така и не се обясни присъствието им там.



Братът, тентата и двете палатки.



Впоследствие дойдоха и други и ивицата се понапълни. Вероятно е излишно да казвам, че никой никому не пречеше.



След първите ден – два от каньона се появи вятър на страхотни пориви и се наложи да съберем тентата. Замести я платнище, завързано на багажника.





Няколко такива бяха пръснати наоколо.



През деня тази гледка се променяше, но спокойствието оставаше същото – нещо непостижимо в България.



Истинска сянка!





Закуска – току-що изпържени бухти, сладкА, сирене и айрян – домашни! Убеден съм, че думите са излишни!



Това не е към закуската Разкошна! Приканва да повториш!




Много приятна среща – Лий и Стефани, които обикалят света с Дифендър 130 Може да видите техния канал GrizzlyNbear Overland в ютуб – https://www.youtube.com/channel/UCL7OqeJnHWiJUMl3vjIN_1Q
Вечерта се събрахме на лафче – на нас не ни беше до бира, те опитаха по глътка ракия и си изкарахме чудесно, въпреки това културно различие





Възможностите за подводен риболов в Албания са значително по-добри от тези в Гърция, защото братята харпунджии са малко и рибата, освен, че я има, не е наплашена,. И първи тест на Патос Снайпер – отлично балансиран, неусетен откат и идеална точност. Конструкция без забележки! За статистиката – досега празен беше само първия изстрел – за прострелване.
Лястовица и рофос. Лястовиците щяха да са две, но както споменах – прострелване



Този и други морски дарове извади съпругата ми, която също гмури. Както казах по-рано, след първите 2 – 3 дни се появиха много силни пориви на вятър и стана недопустимо рисковано да се пали огън. Това зачеркна голяма част от подводните занимания.







В последните дни дойде компания поляци, необяснимо защо наредиха машините в кръг, като да чакат нападение на индианци и ни море, ни каньон виждаха.



Все някога човек трябва да си тръгне – най-малкото, за да може да дойде пак.



В снимката не личи, но от този път имам няколко бели косъма.



Нагледния излишък на всякакви думи!



Горе оправихме разместения багаж и към следващата цел – т.нар. “Смъртоносната серпантина” южно от Вльора.

“Смъртоносната серпантина” се вижда на хълма. Не знам защо е това гръмко име – вероятно е произлязло в години, в които настилката е била лоша или за колите е било изпитание да я преодолеят. В наши дни преминаването на този път е почти безпроблемно и е гаранция за ярко, запомнящо се удоволствие. Денивелацията е малко над километър и вероятно поради липсата на дървета, които да скриват гледката надолу, необозримата панорама влияе на по-плашливите.











В най-горната точка има паркинг, на който може да се спре и да се направят снимки.



При спускане проблемът може да дойде от прегряване на спирачките. Братът беше доста натоварен и въпреки, че спусках бавно, без газ и на скорост, ми се налагаше да помагам и със спирачка. В резултат на това накладките прегряха и в последната, доста дълга част от спускането ми се налагаше буквално да се изпъвам с всички сили на педала. Лошото е, че няма отбивки, където да се изчака да се охладят. Както и да е – това е важно да се знае и да се внимава. Коректно работещата охладителна система за такова пътуване е извън коментар!



И продължихме към Вльора.









Вльора – красота и спокойствие! Караш и дишаш морето! Пълен контраст с нашето Черноморие, пренаситено със забранителни знаци и влудени курортисти. Някак си не мога да не правя паралел с България, предвид пренебрежението, което битува в нацията ни към Албания. Тежко и патологично тесногръдие!





И магистралата. Следва Берат.



Информация за Берат може да се намери в нета, според каквото ви интересува.



Отново за Брата имаше истинска, прохладна, мека сянка.



За нас, обаче, сянка не се очертаваше.





Може би само колкото да не ни кипнат главите.



Идеалната улица! И тук живеят хора!















Църква “Св. Троица”. Снимах табелата за интересуващите се.











Контрастът! Дразни – не мисля, че не е могло да бъде спестен.





Където и да съм бил, има ли улица, по нея може да се кара! Само у нас се прави, за да се затвори със знаци и стане пешеходна зона. Не е ли по-лесно да се направи направо пешеходна зона?



Спестих себе си на горкото конче.





















Братът - отдъхнал, ние – прегрели. Следва Охридското езеро, обикаляме го от юг и влизаме в Македония (Република Северна), където нощуваме на хамаци. Мястото отново избрах по Гугъл ърт. Оказа се верен избор













Охридското езеро!



Обърнете внимание на настилката! В Албания, по асфалтовите пътища, не видях дупка – или поне не такава, която да ме накара да мръдна кормилото.





Към КППто. От името на всички мога да кажа, че напуснахме Страната на орлите изключително впечатлени! Предстоеше Македония (Република Северна)...

За разлика от Албания, Македония (Република Северна) ни посрещна с лицето на противен дългогодишен митничар (от кариерата ), свикнал да се гърчи и муфти, опиянен от нищожната си власт. След като прерови багажа и не можа да се хване за нищо, отвори сандъка с консервите и лигаво си изпроси една телешко. Според мен носенето на униформа от такъв човек говори красноречиво за държавата и самоуважението й. Както и да е – и това време и място, отделени нему, са прекомерни. Белещата платно Биляна отдавна не живее по тези места.
Намерихме мястото – всъщност бях избрал да е до езерото, но пътят беше затворен и тази поляна се оказа в близост. Свършихме необходимото и се отдадохме на сладка и бавна почивка. Все пак сутринта излязохме от плажа. Този стол намерих преди няколко години изхвърлен и скъсан в Гърция – моят беше категорично приключил отношенията помежду ни. Смених му седалката и облегалката с мрежа и от тогава пътувам с него. Човек се привързва към глупости, но ми е много удобен!



Плод на поредното лошо планиране е тази прозрачна кока - кола, която се наложи да купим в Македония (Република Северна), защото нашата свърши. Човек трябва трезво да си прави сметката колко прозрачна кока – кола ще му е нужна и да се обезпечава охолно!!!



Спалнята виси на всекидневната, а отзад е хола.



Македония (Република Северна) изисква юнашки емоции! Не може с благост!



Музей на вода или “залив на костите”. Ето табела, за който се интересува. Аз зад тези чудни думи не мога да застана и няма да ги напиша.













Една Ципура на Охридското езеро.



Доказателство за гения на древните македонци (Република Северна) – бездимна печка на твърдо гориво. По тези места природните закони отдавна са надмогнати, ако вярваме на научността на възстановката!











Не можах да видя със сигурност, но предполагам, че това беше огромна бяла риба. Много ми се дощя да изтичам до паркинга за харпуна!





И ортака на колегите, които кръстосваха водната шир с лодки и такъми.





Доказателство за съхраненото биоразнообразие – този факт винаги и при всички положения ме възхищава!





Последна цел преди България – Самуиловата крепост.

















Охрид





Раннохристиянска базилика в руините на античния град Лихнида – археологически резерват Плаошник. Много находчив начин хем да се покаже обема, хем покривът да пази останките!



Църква Св. Климент и Пантелеймон



Църква Св. Димитър







Св. София. Снимането в нея е забранено, както и във всяка църква. Контрапункт на цялата тази стара хубост е съвременния ерзац олтар. Наистина – толкова ерзац, че човек в първия момент се колебае дали е там, където е влязъл. Преднамерено лъщене на потресаващи цветове! Добре, че техниката сдаде и не успях да го снимам! Наслаждавайте й се отвън.























Църква Св. Богородица Перивлепта.



















Вече на път към Брата попаднахме на този стар, стар войн. Горд и красив, но оставен на забравата. Дано някога попадне на Човек!