Форум за туризъм и пътешествия

/Снимките са любезно споделени от притежателя на брошурата./

През 1873г. Принц Карол фон Хоенцолерн-Зигмаринген, който се възкачва на княжеския трон през 1866г., започва строителството на двореца „Пелеш” (Peleş) в Синая, едно селище, което тогава все още се нарича община (енория) Podul Neagului, в околност, известна под името Pietrele Arse.


Дворецът Пелеш и основателят му - крал Карол I (склуптор: Оскар Хан, 1933г.)

Избраното от принца местоположение за двореца му било пусто, но живописно, с което го и запленило. Карол дошъл за първи път в Синая на 5-6 август 1866г., когато посетил тамошния манастир, основан през 1695г. от рицаря Mihail Cantacuzino.
През 1872г. принцът придобива терена от 1000 joch (мярка за земя: 1 joch = от 3 600 до 6 500 кв. м. в различните германски държави) и възлага на немския възпитаник, архитект Вилхелм Додерер изработването на плановете за бъдещата жилищна резиденция. Строителните работи започват през есента на 1873 г., но първият камък на двореца е поставен едва на 10/22 август 1875г. След 1876г. с работата по двореца Пелеш е ангажиран архитект Йоханес Шултц, асистент на Додерер, който по-лесно е убеден да промени първоначалните планове. На 7 октомври 1883г. се състои официалното освещаване.


Промемория за освещаване на двореца Пелеш (бронз, 1883г.)
По това време е издигнат само първия етаж от двореца и веднага са продължили строителната работа, защото дворецът Пелеш е трябвало да бъде достроен и уголемен. Днешния си вид е придобил едва през 1914г. Довършителните работи между 1893 и 1914г. са дело на чешкия архитект Карел Лиман, който силно повлиява върху крайния образ на замъка и проектира допълващото застрояване в комплекса.

Елементите на външната архитектура на двореца Пелеш са показателни за стиловото направление на немския Нео-Ренесанс: устремените нагоре, стройни, отвесни контури; необичайното, приказно пространствено изграждане; фрагментираните фасади; асиметрията на сградната композиция; скулптурното въздействие, предадено чрез пластиката, орнамента и дърворезбата.


Дворецът Пелеш и околността

Терасите на двореца, изпълнени в стила на италианския Неоренесанс, са украсени със скулптури, вази, колони, чешми, обогатяващи ландшафната архитектура на целия комплекс.
Интериорът, подобно на външната архитектура, е белязан от същите елементи на немския Нео-Ренесанс, но има и помещения, издържани в други стилови направления: реплики към италианския и английския Ренесанс, към немския Барок, към Рококото, към испано-мавърската и турска архитектура.

Пантеонът, най - прекрасният приемен салон, е проектиран от Карел Лиман на мястото на замисления преди това вътрешен двор. Триетажното приемно пространство се намира в центъра на сградата. Стените в обсега на първия етаж са проходими галерии. Материалът, от който са изпълнени, е орех, украсен с инкрустации от екзотични и благородни дървесни видове.


Дворецът Пелеш, Пантеонът

Вътрешната декорация на залата напомня на представително помещение от немския Ренесанс, като Фреденхагската стая, която се намира в къщата на търговското съсловие в Любек. Богатата скулптурна дърворезба на стенните плоскости (в кафяво) се редува с барелефи и пластики от алабастър, изобразяващи митологични, библейски и исторически теми (в бяло). Над тях залата е опасана от фриз с инкрустирани изображения на средновековните дворци на фамилия Хоенцолерн в Германия и Швейцария. Дърворезбите и цялата декорация от дърво на това пространство, както и голяма част от мебелировката са изработени в работилницата на виенчанина Бернхард Лудвиг, който е и главен декоратор на двореца Пелеш. В обсега на втория етаж, между аркадите на галериите, са изложени поредица френски абисонски гоблени от XVIII век.
Остъкленият покрив на това пространство е украсен с витражи, представящи алегорични сцени и хералдически мотиви, и може да се приплъзва под действието на електромотор или ръчно.

Оръжейните зали са обзаведени между 1903 и 1906г. и са издържани в стила на немския Нео-Ренесанс. Стените са тапицирани в долната си част с дъбово дърво. Касетираният таван е украсен с гербове и сентенции на латински език.


Дворецът Пелеш, Голямата оръжейна зала

Оръжейната сбирка има висока стойност. Съдържа над 4000 екземпляра европейски и ориенталски оръжия от периода XIV – XVIII век, няколко немски рицарски брони от XVI и XVII век, както и един безценен пълен комплект брони, за ездача и коня, от типа „Максимилян” - единствена в Румъния.


Немска рицарска броня

В голямата оръжейна зала заслужава внимание и монументалната камина, която всъщност никога не е изпълнявала функцията си, защото още от 1883 г. за двореца е предвидено централно отопление. В горната й част берлинчанинът Паул Телге е изобразил в паметен релеф сцена от битката при Никопол (1396г.). Върху корниза (перваза) на камината е поставен шлем от XVI век, предназначен и използван при обезглавяването на обречени на смърт аристократи.
Вътрешната декорация на тези зали е допълнена от витражите на прозорците – оригинална немска изработка от XVII век.

Съвещателната зала е обзаведена през 1914г. по подобие на зала от кметството в Люцерн, Швейцария. Впечатляващи тук са дърворезбите, инкрустациите в масивно дърво (интарзиите) и инкрустациите на фурнири (макетериите).


Дворецът Пелеш, Съвещателна зала

Работната стая, чиято вътрешна декорация е изпълнена в работилниците „Heynmann” в Хамбург, е завършена през 1883г.. От мебелите особено внимание заслужават импозантната писалищна маса и пултът, използван по време на официални аудиенции. Витражите на прозорците, швейцарска изработка от XVII век, представят гербовете на кантоните.


Дворецът Пелеш, Работна стая на крал Карол I

Старата музикална зала е преустроена по желание на кралица Елизабета след 1905г. в салон за литературни вечери. Живописта върху ленено платно, рисувана от Дора Хитц, пресъздава немски приказки, предадени в стихове от Кармен Силва. Витражите на прозорците изобразяват румънски народни легенди, предадени в стихотворна форма от поета Василе Александра. Резбованите мебели от тиково дърво (Tectona grandis; приема се за най-благородната дървесина) са подарък на краля от махараджата на Капуртала (Индия).


Дворецът Пелеш, Старата музикзлна зала

Флорентинската зала е първата приемна зала на двореца. Известна е още като „Големият салон”. Помещението е декорирано в стила на италианския Нео-Ренесанс с безброй елементи взаимствани от флорентинския Ренесанс. Излетите от бронз врати, украсени с женски фигури и цветни мотиви, са изработени в работилницата на Luigi Magni от Рим.


Дворецът Пелеш, Флорентинската зала

Мраморната камина в горната си част е украсена с умалени копия на три от скулптурите на Микеланджело от гробницата на Медичите, църквата Сан Лоренцо, Флоренция: скулптурите на Лоренцо Де’ Медичи, „Вечер” и „Утро”.



Резбованият таван е от липа и е позлатен, в средата с живописно платно – копие на произведение на Giorgio Vasari. Бляскавото великолепие на това помещение се допълва от двата големи полилея и други произведения от муранско стъкло (изработени в стъкларските работилници на остров Мурано, Италия).


Дворецът Пелеш, Стъклена чаша с капак от остров Мурано, XIX век

Изобразителното изкуство е представено и с две оригинални творби от училището на Веронезе и Бернардино Люини и от копия на произведения на италианските майстори.

Мавърският салон е проектиран от френския архитект Lecompte du Noüy. Той избира орнаменти с испанска и мавърска стилистика. Таванът и стените са украсени с цветни и позлатени арабески и щукатури.


Дворецът Пелеш, Маварският салон

На задната стена на залата има мраморна чешма (мрамор от Carrara), реплика на подобна от синагога в Кайро.

Столовата в стила на немския Нео-Ренесанс е декорирана от Аугуст Бембé от Майнц. Върху бюфетите и масата е поставена сребърна посуда, изработена в работилниците на Паул Телге и Едмунд Воленвебер.


Дворецът Пелеш, Столовата

В Турския салон таванът и стените са тапицирани с ръчно везани произведения, изработени в работилниците „Siergert” във Виена. Подредбата е обогатена от колекция турски и персийски месингови вази и съдове.


Дворецът Пелеш, Турският салон

Театралната зала напомня с орнаментите си стиловото направление „Луи XIV”. Зрителната зала има 60 места и кралска ложа.


Дворецът Пелеш, Театралната зала

Живописта, декорираща тавана и фриза е дело на австрийските художници Густав Климт и Франц Мач.

Представителната стълба, свързваща приземният с първия етаж, е проектирана от архитект Карел Лиман. Изумително е богатството от пластики – белег на немският Нео-Ренесанс.

Концертната зала, която е пристроена през 1906г., е в стила на английския Нео-Ренесанс. Стените в долната си част са тапицирани с дърво, а в горната са тапицирани с кожа от XVIII век от Кордоба, Испания.


Дворецът Пелеш, Концертната зала

Над камината, направена от дърво и камък „Рушчица” („Ruşchiţa”; находището е в северната част на окръг Караш Северин, в историческата област Банат, Румъния), е изложен портрета на кралица Елизабета, едно проезведение на Jean du Noüy. В тази зала през 1914г. се е състоял монархическият съвет, на който е взето решението за неутралитета на Румъния в Първата световна война.


Кралица Елизабета (художник: Jean du Noüy, 1897)

От музикалните инструменти голяма ценност са: изработеното през 1621г в Антверпен чембало, пияното с чукчета и отвесно разположени струни и Ригер-органа с две клавиатури (от австрийската фирма за правене на органи, основана през 1845г. от Франц Ригер).

Спалнята за княжеските гости е решена в стил Рококо и изпълнена в мебелната манифактура на Бернхард Лудвиг във Виена. Полилеят от чешко кристално стъкло и декоративните фигури от Майсенски порцелан придават блясък на помещението и допълват мебелировката.


Дворецът Пелеш, Спалнята за княжеските гости

Столовата на първия етаж представя бретонско рустикално оформление от XVIII век. Свободностоящите мебели са изцяло покрити с барелефи, представящи сцени от живота, бита и обичаите на бретонските селяни.


Дворецът Пелеш, Бретонската столова.

Кралският апартамент впечатлява с тържественото великолепие. Помещенията са обзаведени през 1906г., когато Австрийският император и крал на Унгария Франц Йозеф е трябвало да посети Румъния послучай 40-тата годишнина от управлението на крал Карол I.
Декораторът Аугуст Бембé избира стила „Мария-Терезия”, великолепен и същевременно пуритански австрийски Барок.


Дворецът Пелеш, Кралският апартамент
Облицовката на стените с оригинална кожа от Кордоба от XVI век озвучава разкоша.


Дворецът Пелеш, Работната стая на кралица Елизабета

Кралица Елизабета се оттегля в двореца Пелеш в края на живота си и общува предимно с хора на изкуството. Авторка е на литературни произведения, които подписва с псевдонима Кармен Силва. Популяризира румънската поезия в Европа и открива музикални и художествени училища в Румъния.

В музейния комплекс в Синая може да бъде посетен освен главният дворец Пелеш и дворецът Пелишор. Построен е между 1899 и 1902г. по проект на чешкия архитект Карел Лиман и обзаведен от виенчанина Бернхард Лудвиг. В двореца Пелишор от 1903г. живее Коронования принц Фердинанд със своята съпруга Мария.


Дворецът Пелишор

Фердинанд, племенник на крал Карол I и син на Леополд фон Хоенцолерн, идва през 1889г. в Румъния. През 1892г. той се жени за принцеса Мария, дъщеря на херцога на Единбург – Алфред и на Мария – Александровна, дъщеря на цар Александър II. През 1914г., след кончината на крал Карол I, те стават монарси. Връхна точка в тяхното царуване е годината 1918г., след края на Първата световна война, когато Румъния присъединява историческите провинции Бесарабия, Буковина и Трансилвания и осъществява идеала за своята цялост.
Мария е личност оставила следа зад себе си. Била е поетеса, художник и се е изявявала творчески в областта на дизайна. Определяли са я като „артистичната кралица”. С познанията си за изкуство, тя е можела да оцени феномена на своето време: културното течение – Арт Нуво (Art Nouveau, Jugendstil, Secession, Модерн: 1890 - 1905г.). Този „стил” избира тя за вътрешната архитектура на жилищния комплекс в Синая. За Мария културното течение Арт Нуво е оръжие в несъгласието и борбата й против стерилното подражание на историческите стилове.
„Артистичната принцеса” усвоила от гледане и наблюдение принципите на Арт Нуво и била склонна да им се подчинява и да ги взаимства. Отдало й се да наложи собствен почерк, съчетавайки по нов начин характерни елементи за византийското и келтското изкуство. По такъв начин са направени „Златните покои”, „Капелата” (параклиса), „Златната стая” – неподражаеми уникати.

В „Пантеона”, въздействащ с рафинираната си простота, стените са облицовани с рамкирани дъбови табли.


Дворецът Пелишор, „Пантеонът”

Забележителен е стъкленият покрив, разкрасен с рисунки – архитектонничен елемент, характерен за Арт Нуво.

„Работният кабинет на крал Фердинанд” се отличава чрез категоричното достолепие и е решен с обзавеждане в духа на немския Нео-Ренесанс. Впечатляваща е направената от орехово дърво писалищна маса, на чиято фронтална страна са изобразени като три дърворезбени картини дворецът Пелеш (Peleş), дворецът Пелисор (Pelişor) и дворецът Фойшор (Foişor).

„Капелата” (параклисът), достъпна единствено от апартамента на кралица Мария, е със стени, облицовани с червен мрамор „Рушчица” („Ruşchiţa”; мраморното находище е в северната част на окръг Караш Северин, в историческата област Банат, Румъния). Входът е оформен като позлатена арка върху четири декоративни полуколони.


Дворецът Пелишор, „Капелата” на кралица Мария

В свода на арката са изписани емблематични слова. Чувството на вглъбеност се предизвиква от витражите с преплетени орнаменти, през които светлинните лъчи падат приглушено.

„Златните покои” са обзаведени с мебели, произведени през 1909г. в художественото и занаятчийско ателие в Синая, по направените от кралицата планове и рисунки. Дърворезбованите и позлатени мебели от липа са орнаментирани с безкрайни плетеници, каквито се срещат в келтското изкуство; византийски зооморфни елементи и детайли описващи движението „удар с камшик” – всички присъщи за „стила” Арт Нуво.


Дворецът Пелишор, „Златните покои”

„Работната стая на кралица Мария” красят колоните в стил Бранковани и камина, типична за румънската възрожденска къща.


Дворецът Пелишор, „Работната стая на кралица Мария”


Върху столовете и секретера са изобразени символите на Мария – лилия и пречупен кръст.

Златната стая е най-значимото в архитектурно отношение помещение в двореца и се отличава с необичайна орнаментика.


Дворецът Пелишор, „Златната стая”

Направените с позлатена щукатура стени съдържат любимия мотив на кралицата – листо на магарешки трън (Carduus). То е емблема на град Нанси, един от главните центрове на „стила” Арт Нуво и същевременно, символ на родното място на Мария – Шотландия. Мебелите са украсени с познатите, от „златните покои”, келтски и византийски мотиви, а таванският прозорец е с формата на келтси кръст.

В двореца Пелишор се съхранява ценна сбирка на интериорни произведения в „стил” Арт Нуво на автори като E. Gallé, братя Daum, J. Hoffmann, L. C. Tiffany, Gurschner и други.

Трябва да се спомене и ръкописа, направен собственоръчно от Мария върху пергамент и подарен от нея на Фердинанд през 1906г.


Дворецът Пелишор; „Ръкописът”, направен от кралица Мария (пергамент, 1906г.)

Изобразителното изкуство е представено тук от движението „Артистична младеж”, покровителствано от кралицата и обединяващо млади творци в зората на тяхната кариера. („Tinerimea artistică” – сдружение „Артистична младеж” е основано през 1902г. с членове-учредители Nicolae Vermont, Ştefan Luchian, Ipolit Strâmbu и Artachino. Участва в продължение на 30 години на художествени изложби, конкурси и други артистични прояви, предимно във Франция. Годишна изложба на обществото „Артистична младеж” за 1912г. се провежда на 14 април и е под високия патронаж на румънската кралица Елизабета. Кралското семейство присъства на събитието. Направен е филм-репортаж с архивни снимки („Principele mostenitor la "Tinerimea artistica" (1912)” – „Принц наследник на „Артистична Младеж” – (1912)”) за присъствието на принца наследник и бъдещ крал Фердинанд I на изложението.

Следват няколко снимки на произведения на приложните изкуства от дворцовият комплекс в Синая:


Витраж с рисувано стъкло на прозорец (ателие „Zettler”, XIX век)


Покал (купа) на славата (сребро, Паул Телге, 1906г.)


Сервиз за чай (позлатено сребро, Паул Телге, 1894г.)


Гарнитура за писалищна маса на крал Карол I (ориенталска изработка, XIX век)

Поздравления за изключително интересната и подробна статия! Попаднах на тази статия и този форум, благодарение на линка за Двореца Пелеш - http://www.trivago.bg/sinaia-448919/%D0 ... 0%B2%D0%B5 , който открих в един друг туристически сайт - trivago. Там има също доста снимки на замъка, но наистина снимки от интериора открих само във вашия форум. Страхотно попадение! Румъния е все още terra incognita за повечето българи, а явно там има доста невероятно интересни и красиви места като двореца, който си ни представила

Отдавна се каня да направя този маршрут, изглежда страхотно място