"... Копривщица... Боже мой, селце като кутийка, гдето се ражда само ръж, гдето зимата е девет месеца, гдето най-работните пътища са широки тамам две педи, гдето знатните гости се считат за хаджии, гдето не е стъпял кракът ни на Бланки, ни на Ами Буе, ни на Киприян Роберта, на Луи Леже и пр. и пр... и такъв паплач от деятели и родолюбци."
Захари Стоянов
Изключително интересен и полезен
сайт за Копривщица.
От няколко години ходя в Копривщица поне два пъти годишно и все повече се радвам на прохладния и въздух, който сякаш "сам се диша" и меките хълмове на Средна гора. Най-ценното е, че Копривщица, която е архитектурен резерват, е пълнокръвно живеещ град, а не се е превърнала в стерилно съществуващо минало.
В близките дни ще кача и обширна тема за копривщенската къща.