Форум за туризъм и пътешествия

Форум на портал "Нашето отечество България"
Дата и час: 15 Дек 2019 02:40

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Малко общи приказки за монтажа
МнениеПубликувано на: 26 Сеп 2008 21:35 
Offline
Администратор
Аватар

Регистриран на: 13 Сеп 2008 14:10
Мнения: 227
Местоположение: България, София
Тази статийка е доста суховата и скучна, но на участници, които монтират заснетия през екскурзията материал, може да е полезна.

Според справочника "В СВЕТА НА КИНОТО" - том I, монтажът е "...метод за изграждане на филмовата творба, за свързване на киноматериала във филм. Монтажът е система от смислови, звукозрителни и ритмични съотношения между отделните кадри, която се изгражда постепенно и добива завършен вид в готовия филм. Монтажното излагане на сюжета, изразителността на разкадровката, разнообразните похвати на свързване на кадрите са органично свързани с драматургията и композицията на филма и се подчиняват на идейно-творческия замисъл на режисьора. Според М. Мартен монтажът се подчинява на три основни закона: За материалната последователност (свързването на кадрите се основава на естественото движение на погледа или на мисълта). За психологическото напрежение (всеки кадър трябва да съдържа някакъв елемент или "отсъствие", което да поражда у зрителя очакване). За драматичното развитие (свързването на кадрите да движи разказа напред). Монтажът изгражда разказа, повествованието, ритъма на филма (динамичен монтаж), засилва драматичното напрежение (паралелен монтаж). Той може да създаде идея, която не се съдържа в отделните кадри (асоциативен монтаж, интелектуално кино). В технико - производствен смисъл монтажът е завършващият етап от работата върху филма. Практически монтажът се осъществява..." В този смисъл монтажът освен технически завършек на аудио - визуалния продукт, трябва да се разглежда и като логическо обобщение на режисьорския и операторския труд. Той трябва да следва или да провокира естествения ход на погледа и мисълта на зрителя, и затова е необходимо да залегне в основата на операторската работа, и да е една от нишките, изплитащи работната книга на режисьора.
Вътрешнокадровият монтаж бих асоциирал с думата свобода. Естествено, за да се прекрачи в пределите на слободията е необходима една крачка и затова операторът трябва абсолютно мотивирано да използва в работата си вътрешнокадровия монтаж. Неаргументираното използване на кран, фарт, стедикам и снимането от ръка могат да накарат зрителя да върти тяло в нуждата си да погледне кадъра от друг ъгъл и вместо “да изпише вежди – да избоде очи”.
Използването на вътрешнокадровия монтаж налага съобразяването и с “околните” кадри, защото фокусното разстояние на обектива може да изиграе лоша шега. Трябва да се има предвид, че при проследяване на движещ се обект, обективи с по-голямо фокусно разстояние ще създадат илюзията за по-бързо движение на фона и по-голяма крупност на снимания обект. Напротив – късофокусният обектив може да накара спринтиращ човек едва да ходи по шосето, а малката му крупност да обезсмисли кадъра. Казано въобще – “въпреки еднаквата скорост на панорамата, екранният ефект на движението ще бъде различен в зависимост от фокусното разстояние на употребявания обектив”. Това би могло да разклати целия ритъм на епизода и да разстрои монтажната му структура. Времето, което при вътрешнокадровия монтаж е само реално, също може да бъде “разклатено от необмисленото използване на оптика. Както се знае от математиката пътят е равен на скоростта по времето /S=v.t/. Ако знаем пътя, който трябва да измине проследявания обект и се заблудим относно неговата скорост, то и времето в нашето съзнание ще се скъси или увеличи.
Използването на вътрешнокадровия монтаж при субективна камера до голяма степен може да натовари предстоящите кадри с внушението на предидущите. Използването на такава рязка смяна на ритъма може да възбуди емоцията на зрителя твърде силно. Ако това се комбинира и с вертикален монтаж, то зрителя може да бъде доведен до емоционално съпреживяване на едното действие и зрително възприемане на екранното действие /субективната камера/. Разбира се – такова предизвикване и нагнетяване на зрителския интерес трябва да доведе до нещо значимо, защото в противен случай би накърнило стойността на целия филм. Ако субективната камера е от очите на преследвана в подземен паркинг жена и в същото време освен нейните токчета се чуват тежките стъпки на преследвача, който от време на време спира, за да се ослуша, то в никакъв случай колата до която тя стига не трябва да пали от първи път, или тя веднага да улучи ключалката и да влезе вътре. Ако в един момент обърнем нещата противоположно – камерата да е неговите очи, а звуковата подложка да е от звуците, които жената издава бързайки да си отключи колата и той вижда нейния ужас и истерия в движенията, то това решение на режисьора трябва да доведе до някакъв ако не обрат, то поне до праг в развитието на фабулата.
Вътрешнокадровият монтаж е широко поле за изява на уменията на оператора да борави със светлината. Движещата се камера може да влезе в чудесен диалог с управляваната светлина. За съжаление не помня заглавието на филма, в който неподражаемият Виторио Стораро преведе жена през три стаи до балкон и боравенето на оператора със светлината направи от жената видение, което сякаш не докосваше пода. Изключителното хармонизиране на светлина и движения на камерата, създаваха усещането, че мизансцена се движи край снимания обект.
Вътрешнокадровият монтаж има една изключителна особеност – отъждествява филмовото и реалното време. Да се подминава мимоходом този фактор и да се прибягва до вътр. к. м. поради привидната му лекота ще е груба грешка, водеща до нелогичност на монтажната фраза, разпокъсаност на действието и чувство за нестройно развитие на сюжета. Това може да доведе до откъслечно неразбиране на драматургията и въобще аудио – визуалният продукт да загуби от потенциалната си натовареност. Не трябва да се забравя, че макар и с много възможности, този вид монтаж не живее самостоятелно, а е частица от цялостното изграждане на творбата и симбиозата му с останалите видове монтаж, трябва да бъде търсена, при аргументацията за използването му.
Операторът трябва много добре да знае граматиката на монтажния изказ, но в никакъв случай работата му не трябва да почива върху натрупаната рутина. “”Златната среда”, доброто хрумване и подбирането на стойностите и внушенията, творческото предразположение, специфичният филмов усет и вкус са основната гаранция за сполучливо екранно произведение”.
Прочее, разумява се от гореизложеното, че операторът трябва да е твърде хрисим и монтажонаклонен, тъй щото да не е юродив в очите на мовиолният трудящ се, колчем дойде нов кадър.

Библиография:
В СВЕТА НА КИНОТО – ТОМ I
КИНО И ТЕЛЕВИЗИОННО ОПЕРАТОРСКО МАЙСТОРСТВО – ГЕОРГИ КАРАЙОРДАНОВ

_________________
"Navigare necessit est"
Българска архитектура, фолклор, планини, пещери, Черноморие, защитени територии


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Превод: web-hosting.bg