Форум за туризъм и пътешествия

20.07 - 22.07
Следващия преход бе до х. “Вежен”. На 20.07 в тази хижа срещнахме група много красиви момичета и направо не ни се тръгваше. Но дългът ни зовеше и графикът бе спазен. На път за х. “Паскал” си купихме агне от местен овчар. Срещу кожата той го закла и одра и така направихме втората почивка.
Х. Вежен






На път към х. "Паскал"

22.07 х. "Паскал" - почивка

23.07 – 26.07
Преходите до х. “Чавдар” под вр. Тетевенска баба и до вр. Мургаш съм запомнил с приятното вълнение да погледна землището на гр. Правец, там където дедите ми са основали “Правешките ханове”. Родната къща на баща ми – ханът на дядо Витко бе одържавен, съборен след заснемането и построен отново с надпис, че това е къща на Чепилския род – измислица на местните велможи. Сега и тази постройка е съборена, но чешмата с надпис, че е построена от чичо ми Марин в памет на дядо ми Цено Витков стои.
От вр. Мургаш през Реброво и Искрец стигнахме до прохода “Петрохан” и тръгнахме без багаж да щурмуваме връх Ком, забулен в мъглите. Върхът не се виждаше и ние изгубихме посоката. Зад върха в западна посока има хижа. Бяхме брадясали и завити в полиетиленови платна. Слави, ако не се лъжа, влезе в хижата с ръце в джобовете, Орлин с карта в нагръдния джоб на анорака, а аз с ръце пред гърдите. Попитахме за пътя, без да казваме кои сме. Слави пи вода с ръка в джоба.
Излязохме от хижата, мъглата се вдигна, видяхме маркировката и хукнахме към върха. Беше голяма радост. Снимки, “ура” и всичко, каквото се полага за млади хора. Свърши похода!
Тръгнахме в разсипан строй обратно по източния склон. Долу видяхме картофена нива и двама от нашите отидоха да извадят малко картофи за огъня.

Х. "Чавдар"


Арабаконак


Мургаш 24.07


Вр. Ком








ВМЕТКА

На вр. Мургаш останахме без провизии. На гара Лакатник ни чакаше последния колет “до поискване”. Беше 24.07, а на 28.07 трябваше да сме в София на откриването на фестивала. В тази ситуация групата се раздели да две части: Николай Найденов, Цецо и още един потеглиха с облекчен багаж към гара Лакатник – марш на скок от над 55-60км., а останалата част от групата се спусна през Реброво до Искрец, където пренощува на 25.07.
Неочаквано премеждие е на път да компрометира похода. Снабдителската група пренощува в х. “Лакатник”. Същата нощ в района е разрязан брезента на камион, превозващ цигари и извършена голяма кражба. Тримата студенти са сред заподозрените. Органите на МВР ги разпитват, свързват се с Русе и получават уверение за групата. Тримата потеглят с автобус до с. Бързия. Там ги разпитва кмета. С камион на берачи на малини се отправят към връх Тодорини кукли и там ги настига патрул на гранични войски, и отново са разпитани. Накрая успешно се присъединяват към групата на прохода “Петрохан”.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Точно в този момент пристигнаха военните с един джип и граничарско куче. Беше ни срам заради картофите, но когато работата започна да отива към арестуване, някой се сети да покаже документа от МВР, в който се казваше що за група сме. Офицерът се засмя и нареди да изстрелят зелена ракета. Веднага след това от две страни на върха излетяха още две ракети. “Благодарете се, че ви открих аз” – каза офицерът – “другите групи са пуснали кучетата си по следите ви и ако ви бяха открили, щяхте да си изпатите”. Да – оказа се, че от хижата са ни взели за диверсанти, а във връзка с фестивала всичко е било под повишена бойна тревога.

Завършването на похода в София е съпроводено с още две весели случки:
Влизаме в сладкарница в София с брадите и униформите и се надава вик: “Ей, преводачката, идвай ма, че чужденците дойдоха”. Естествено, успокоихме персонала, че сме свои.
Наш преподавател – участник в дискусиите с гостите от Запад /говореше чужди езици/ споделя в стола със свой колега, ча сме слезли от Балкана и имаме бради. Чули го борчетата и се развикали “кам ги ба тези брадатите да ги обръснем”. Станал спор – идеолози срещу борчета. За малко борчетата да си покажат уменията.
От фестивала – имахме билети за откриването, не съм впечатлен толкова, колкото от чехословашката делегация, която вървеше по улиците на София и скандираше “Дубчек, Свобода”.
Тръгнахме си от София. Минах през Правешките ханове. Стринка Мария, вечна и памет, ми даде едно варено пиленце за из път и аз се отправих с влака към Видин. С кораба се върнах в Русе.
На следващия ден приятелят ми Карел Милде се уволни от казармата и ме повика да отидем на море в къмпинга към с. Крапец. Взех раницата, качихме се на мотора /MZ-125/ и в Крапец. Море, плаж и всичко, което се полага. Моя приятел, натурализиран чех, се радваше на събитията в Чехословакия.
И в този момент – 28.08.1968г. Варшавският договор смаза “Пражка пролет”. Мъката обзе Карлето, качихме се на мотора и се прибрахме в Русе.
На 02.09.1968г. започнах работа и така до 30.12.2006г. – 38год.

Владимир Витков
15.03.2009г.

ВЛАДИ, БЛАГОДАРИМ ТИ ЗА ТОЗИ НАИСТИНА УНИКАЛЕН И ВЕЛИКОЛЕПЕН РАЗКАЗ!
С него, макар и месец по-рано от предвиденото, ти даваш старт на нашата “офанзива” от подготвителни събирателско-издирвателни дейности за издаване и направа на юбилейни сборник, експозиция, CD, филм и др. п. по случай 50-годишнината на туристическо дружество “Академик”-Русе. Самото честване би трябвало да стане през м.ноември 2010 г.
ТЪРСИМ И ОЧАКВАМЕ КОНТАКТИ с участниците в русенските студентски походи Емине-Ком (1968), Тимок-Връшка чука-Ком-Емине(1969), Ком-Емине със ски(1970) и последвалите.
Молим всички, свързани с изявите на “Академик’, на дружествените клубове, секции, групи, отбори и др. и желаещи да помогнат в предоставянето на допълнителни сведения, факти, снимки, адреси и т.н. да пишат на e-mail: academic@ru.acad.bg или се обадят на телeфони (082) 888 660, 0896 715 327, 0885 335 004.
СТПД "АКАДЕМИК" - РУСЕ KARO

Форумът с готовност ще подкрепи това Ваше дело според възможностите си. Ако желаете, ще направя и отделен форум, който да обслужва единствено това чудесно начинание.
Може да се обърнете за съдействие и към Студио "Digitalisimus", с което форумът работи в тясно сътрудничество и с чиято помощ е реализиран горния материал.