Форум за туризъм и пътешествия

ТЕМА 1
В този текст не въобще няма да става въпрос за урегулиран къмпинг с магазини, ток, вода и всичко онова, което има за цел да ви върне в удобството на цивилизацията. Този материал визира единствено къмпирането в диво място, което не е минало под парафа на държавен чиновник, от какъвто и да е ранг.

Единственото сигурно, когато се отива в дивото е, че ще се търпят лишения и несгоди от всевъзможен характер. И веднага привеждам пример – първото ми ходене на Карадере до Бяла (Варненско). Една седмица превалявания и вятър. Една пълна седмица с непреставащо да бучи на 20 метра море. Шансът да се излезе от там с кола си отива след 15 минутен дъждец, заради глинестата почва. Който не схваща за какво говоря може да си запише на mp3 плеър бучащо море, да си го пусне и да не си свали слушалките 1 седмица – ден, нощ, заспиване, събуждане... После може да се видим на по бира и да си поговорим за очарованието на хоризонта и сините вълни.

Други реалности на дивото къмпиране са кърлежи, паяци, змии, жигавици... Змиите и жигавиците са много рядък гост и въобще не е толкова страшно, колкото звучи, но трябва постоянно внимание и три пъти на ден основно преглеждане, което отнема минута – две. Освен това, споменатите животинки в общи линии избягват пясъка, така че, ако разпънете там, доста ще намалите вероятността от посещение. Разбира се – основното преглеждане за кърлежи 3 пъти на ден остава на дневен ред (всеки ходи по нужда в закътани храсти, ако няма тоалетна). Проблем е, обаче, че при къмпиране на пясък се разчита на сянка само от наличната екипировка и хлад има само при постоянен бриз, а сянката и прохладата от дърветата в горичката е прекрасна и незаменима.

Купуването на екипировка в България е трудна работа поради няколко причини – в България няма избор на стоки, марки, модели, размери и качество; в България цените са неистово високи; в България търговците считат за глупаво да “затварят” пари в купуване на стоки; в България произходът на стоката и качеството не са гарантирани; в България истински знаещите ревниво пазят знанието си, което е достойно за презрително съжаление и вулгарен присмех. Тъкмо поради тези причини ще се опитам да кажа основното, което знам от над 30 годишния си опит, а който ме допълни или обори има моята предварителна благодарност.

Палатката е нещо, с което не трябва да се правят компромиси. Разбира се – трябва да се търси най-ниската продажна цена за конкретен модел, но преди това трябва да се намери палатката, която задоволява напълно или почти напълно нуждите и желанията. Както споменах по-горе, разнообразие на стоки в България няма, така че да се купи правилна спрямо потребностите палатка е голямо попадение, в което основна роля играе, за съжаление, пръстът на съдбата. Много хора сега ще ме апострофират, че сайтовете за екипировка са пълни с различни видове палатки, но нека те да се поинтересуват каква е наличността на въпросния магазин. И от (да кажем) 150 модела палатки, колко могат да бъдат видени на живо, пипнати, а (пу-пу – ерес) и разпънати! Все пак – човек 20 – 30 стотинки за запалка като дава, продавачът я изпробва пред него, нали...

Понеже този материал е насочен най-вече към хората без опит и има за цел да им спести пари, нерви, разочарования и ужасни спомени, ще започна от А и със сигурност няма да стигна до Я. Просто Я няма. Неопитният човек е вкусната хапка на всички търговци. Досега не съм видял изключение. При голяма усмивка от Провидението, неопитният може да попадне на човечен консултант или продавач, който да му обърне внимание и търпеливо да му даде някакви обяснения. А ако този човечен консултант или продавач е и знаещ, то тогава тази среща се помни дълго. Наистина!

Правилните мисли при търсене на палатка започват със “за какво ми е” и продължават със “с кой ще я ползвам”, “как ще я транспортирам”, “колко да е голяма”, “колко пари съм готов да дам”. Неправилната мисъл е една – “коя е най-евтина...”. България е залята от евтини подобия на палатки. Има сайтове, в които ще прочетете съвети, че е хитро да си купите палатка за 30 – 40 лева, дори ако може – за 20 – 30лв., след което да я обработите с импрегнатори и евентуално, ако имате голям късмет, тя може и да ви предпази от някакъв дъждец. Това са чутовни глупости!!! Импрегнаторите ще са минимум 50лв. и каква е равносметката – хвърляте около 80 - 100 кинта и много време за абсолютно нищо. Но го разбирате след кошмара на двудневен дъжд и течаща палатка. След което или намразвате къмпирането, или плащате реалната цена на истинска палатка и не се занимавате с импрегнатори и други глупости. Ако нямате опит, най-добре е да забравите хипермаркетите като магазини за екипировка. Най-добрият вариант за купуване на палатка е да улучите намаление в западноевропейска държава. Следва варианта да купите палатка от съседна държава - Румъния или Гърция. В Турция палатка не търсете. На последно място е варианта да се обърнете към познат, който има опит в къмпирането и да купите от България.

Има няколко основни вида и всеки от тях има точна ниша на приложение, преимущества и недостатъци.
Хималайка – основният й плюс е, че е лека и точно това трябва да се търси, както и водоустойчивостта. Воден стълб под 4000мм е малък. Единствената задача на хималайката е да ви даде сух подслон и завет. Въобще – минималните условия, при които да оцелеете някакъв брой часове. За да бъде лека, тя е и малка, продълговата (най-често двуместна), ниска (за да устоява на вятър, понеже не е тип “иглу” и рейките й са 1 или 2) и без място за раниците, еднослойна. Двуслойната хималайка е безумие, на което само аджамия ще се зарадва. Поради малкия обем и невъзможност за добро проветрение между слоевете, реална полза от вътрешния слой няма и той дава само минуси – общата тежина и обем на сака се увеличават, усложнява се разпъването й, следователно – и времетраенето. Хубавата хималайка е лека, с голям воден стълб, ниска, еднослойна, с 1 или 2 рейки, 6 или максимум 8 обтяжни въжета. Всичко извън това я обезсмисля и само затруднява използването й. При престой в нея, палатката и особено покрива й трябва да се пази от нараняване. Проблем при старите материи беше, ако при намокрен покрив се допре с пръст за няколко секунди – от това място покривът протичаше вовеки.


“Иглу”. Популярни са и като “куполни”. Най-големият им плюс е ветроустойчивостта. Поради това, че са с форма близка до квадрат, те също така са триместни или четириместни, често пъти с кът за раници под навеса пред входа. Високи са средно около 1,3 – 1,5м. Основната им конструкция е от 2 рейки, които минават диагонално през целия купол. За опъването на козирката решенията са 2 – или 1 отделна рейка с формата на свод, или 2 вертикални. Лично за мен козирката свод с 1 рейка е много по-адекватно решение. Другото има дизайнерска аргументация. В зависимост от големината, палатката тип “иглу” може да е оборудвана и с втори вход, което я прави много приятно проветрива, без да се нарушава здравината на конструкцията. Палатките от този тип е добре да са двуслойни – значително се повишава комфорта, а понеже местата са 3 или 4, по-голямата тежест и големина на сака се споделят при носенето от повече хора.


Семейна палатка. Тя може да е голяма, може да е огромна, може да е и мастодонт. Тя не се носи, тя се пренася. Разпъването й е начинание, прибирането – част от деня. Въпреки изброеното, семейната палатка няма алтернатива в удобствата и комфорта, които предлага. Ако е и интелигентно конструирана, разпъването или прибирането й не представляват трудност за мъж и жена в рамките на 1,5ч. , дори при вятър – естествено с уговорката, че поне единия от тях знае какво да прави. Поради това, че семейната палатка на практика не може да бъде разпъната в гора, при избора трябва да се ръководите само от максимумите – размери, удобства, комфорт. Всичко, което може да си позволите финансово, си го позволете без колебания – всеки даден лев ще си заслужава. Информативно ще кажа, че фирмена семейна палатка с площ около 22м², две спални помещения, двуслойно било на покрива, 2х2 странични прозореца, възможност за изцяло замрежено преддверие, под по цялото преддверие, вход с мрежест прозорец, който (вход) може да остане изцяло на мрежа, преди две години беше около 800лв в магазин Декатлон в Румъния.
Видео на описаната семейна палатка може да се види от следния линк - http://www.quechua.com/en-GB/t6-2-xl-ai ... 8-125.html

Саморазпъваща се палатка. Те са най-вече широки едноместни и са така скатани, че когато се извадят от калъфа, под напрежението на рейката в тях, се разпъват сами. Видео за саморазпъваща се палатка - http://www.quechua.com/en-GB/2-seconds- ... 8-140.html

Други типове палатки. Всички други видове палатки са комбинация между тези основни три (без саморазпъващите се) типа и няма смисъл да бъдат описвани отделно.

Разпъване на палатка. Палатка трябва да се разпъва прецизно. След като се изпълнят стъпките по разпъването, указани от завода-производител, всички обтягащи въжета трябва да бъдат фиксирани към терена (с колчета, котви или шишове) или околни дървета. Шишове се използват само при твърд терен. При мек се използват колчета или котви. Котвата представлява камък или парче дърво, около което е намотано въжето и така е заровено в грунта. Важно е да се знае, че обтягащите въжета имат заложени в кройката на палатката ъгли (хоризонтален и вертикален), спазването на които гарантира доброто изпъване на плата и/или рейките, а от това - устойчивостта на конструкцията на вятър и водонепромокаемостта. Обтягането на въже може да не е еднократен акт. Често пъти се налага донатягане или преместване на фиксиращият елемент (шиш, колче или друго). Изпъването започва от горните въжета и върви надолу, докато се стигне до полите (за семейните палатки). Когато се разпъва на пясък, полите се закопават в предварително изкопан нарочно за тях плитък канал.

Надлъжната рейка на билото на покрива се нарича “херинга”. Когато конструкцията е секторна и няма херинга, разпъването може да се направи на сектори и в края да се проверят и донатегнат въжетата по срещуположна схема. Когато конструкцията е с херинга, опъването на въжетата се прави само по срещуположна схема. В случай на силен вятър, опъването на въжетата трябва да започне от наветрената страна, като първо се фиксират конструктивно най-носещите въжета, после по-слабо носещите и когато това се направи се пристъпва към първоначално обтягане, така че всички да държат палатката с уеднаквено усилие. След това се продължава към подветрената страна в същата схема – първо се фиксират конструктивно най-носещите въжета, после се фиксират по-слабо носещите и когато това стане се натягат равномерно и спрямо останалите. Когато всички въжета са фиксирани и първоначално натегнати се пристъпва към окончателното натягане, което трябва да завърши със срещуположна схема, без значение от наличието или липсата на херинга в конструкцията.

Обтегнатостта на въжетата се проверява задължително:
- Вечер преди лягане.
- При промяна на времето.
- При предстоящо няколкочасово отсъствие, през което палатката ще е без собственически надзор.
- При чести, резки и силни пориви на вятъра.
- След ветровита нощ.
Обтегнатостта на въжетата е добре да се провери без да е задължително:
- Сутрин след ставане
- При стабилен денонощен бриз.
Фиксиращите въжетата елементи (шишове, колчета, котви) трябва да се проверяват особено откъм наветрената страна поне веднъж на ден при устойчиво време с до слаб вятър и по няколко пъти на ден – колкото е потребно, при неустойчиво време и резки и силни пориви на вятъра.

Грижи за палатката. Грижите за палатката, за радост, са малко. Хубавото разпъване обезпечава равномерната и по-малка на единица дължина натовареност на шевовете, а това води до по-дълго запазване на тяхната непромокаемост. При прибирането, циповете трябва да са разкопчани и да се избягва доколкото е възможно тяхното прегъване. Преди да се пристъпи към сваляне на палатката на земята, тя трябва да се изчисти от всичко твърдо, паднало върху нея – борови иглички, клечки и др. При нагъването на плата, той трябва периодично да се почиства, така че скатаната палатка да е максимално изчистена от твърди предмети и/или пясък. Ако палатката е използвана в иглолистна гора, твърде възможно е по нея да има капки смола от дърветата. Ако не е прегоряла и втвърдена, смолата се почиства колкото може и внимателно със сапунена вода и меко парцалче. Ако останат лепнещи петна или почистването със сапун и вода не е възможно, смолата се обира колкото е възможно със салфетка или някакъв парцал, след което се поръсват с прахоляк, докато спрат да лепнат. Може при сгъването да им се подложи салфетка или тоалетна хартия, така че да се предотврати залепването на петното към друга част от плата. Опити да се отстранят прегорелите и втвърдени капки смола от плата не се правят. В никакъв случай не се използват разтворители за почистването на капки смола от палатката.

По време на сгъването, обтягащите въжета се разполагат така, че да не образуват сплитания и издувания.

Освен в случай на крайна необходимост, палатка се прибира напълно изсъхнала. Ако се прибере влажна, трябва да се изсуши при първа възможност.

Спукана по време на къмпирането рейка от фибростъкло се омотава плътно и под възможно най-силен опън със санпласт (купува се от аптека). Най-подходащият е 5см, който, според необходимостта, може да се използва и разцепен наполовина за други нужди.
Тента (шатра). Тентата има за цел две неща – сянка през слънчевите дни и алтернативен сух подслон през дъждовните. При силен вятър тентата, за разлика от палатката, се издига в посока нагоре и по посока на вятъра. Поради това е добре в най-високата част на тентата да има възможност за вентилация. Заради удобството на достъпа под тях, тентите се осигуряват от по-малък брой обтягащи въжета. Поради това, те трябва да бъдат надеждно фиксирани към грунта и да се проверяват също толкова често, колкото въжетата на палатката. Удобната и добра тента е с минимални размери 3х3м и е с покрив от плътен плат (по-често изкуствен). При къмпиране на пясък тентата е задължителна и грижите за нея трябва да са не по-малки от тези за палатката. При къмпиране в гора тентата, без да е задължителна, е голямо удобство.

При къмпиране между дървета, тента може да се направи и от непрозрачно платнище, завързано между дърветата. Това спестява немалко килограми и обем в багажа от носенето на рейки. Ако няма нарочно направени уши, платнището се опъва с помощта на шишарки или камъчета без остри ръбове (ще бъде показано в следващата тема).

ТЕМА 2
Елементарни умения с въжета.

Висококачественото въже е скъпо, но, честно казано, в къмпингарското ежедневие не е нужно толкова високо качество. Затова ще предложа евтиния вариант, който напълно покрива изискванията за качество.
- Връзките за обувки, особено за туристически обувки (голяма дължина) са много добри и полезни в дивото къмпиране. Затова – ако са здрави, свалете ги преди да изхвърлите обувките.
- Всяко въже, което не може да бъде скъсано с голи ръце от силен мъж, е достатъчно здраво за битовите нужди в къмпирането.
Всички прийоми, които ще предложа в тази тема се основават само на един, най-елементария възел, който всеки човек знае.

Разплетен край на изкуствено въже се оправя като 3 – 4мм преди началото на разплитането се увива няколко оборота тиксо и конците се разтапят и оформят (най-добре) с поялник, а ако няма такава възможност - със запалка, като се нагрява бавно, без огънят да допира въжето. След края на процедурата е по-добре тиксото да не се отстранява и да остане на въжето.


Свързване на две въжета с клупове. Може да бъде изпълнено, ако краищата на двете въжета са свободни. Изпълнява се изключително бързо. Полезно е, когато имате множество къси въжета, а ви е нужно дълго.






Трайно свързване на две въжета с възли. Изключително сигурно. Не е необходимо краищата на въжетата да бъдат свободни.





Всеки възел се затяга отделно.

Затегнатите поотделно възли.


Краищата на въжето се изтеглят в противоположни посоки, докато възлите опрат един в друг, след което се прилага максимално възможната сила, за да се провери свързването.

Въже се пресуква като единия край се фиксира неподвижно, а другия се върти по оста на въжето. Броят на оборотите е според дължината и желаната стегнатост на пресукването. Когато се прецени за достатъчно се хваща средата на въжето и под опън се съединяват двата края на въжето. Бавно са отпуска и пресукването е налице. Двата края се завързват, за да не се разсуче въжето. На ухото възел не е необходим.

Десния (в случая) край започва да се върти така, че въжето да се усуква.


Когато се усуче достатъчно се хваща за средата.




Двата края се съединяват под опън. Опънът бавно се отпуска и въжето започва да се усуква. Хватът в средата се отпуска. Двата края се завързват.


Трябва да се получи това.

Важно е да се знае, че полученото след пресукване въже винаги е динамично.


Как едно въже може да бъде закачено за себе си.

Общ изглед. По-надолу е редът на изпълнение.













Опъване на платнище с помощта на шишарки или камъчета. Ако се използва камъче, важно е то да няма остри ръбове. Изпълнението е елементарно и не се нуждае от коментар. Важно е подгъвите да са от долната страна, за да не задържат вода в случай на дъжд.









Краят с камъчето се вкарва в клупа.





Надявам се да съм бил полезен.