Регистриран на: 13 Сеп 2008 19:18
Мнения: 29
|
Във връзка с темата Първата бира на България ми хрумна да споделя информацията, която открих за пивоварството и спиртоварството в България в периода 1887-1911г. Публикувана е в глава LXI на сборника на БАН „Стопанска България” през 1911г. Авторът е Кирил Г. Попов и е издадена през 1916г. в София:
ГЛАВА LXI. ПИВОВАРСТВО И СПИРТОВАРСТВО
(Покровителствана индустрия)
502. Общи сведения. Като индустрии, имащи органическа връзка с главното производство на страната - земеделието, и като такива, задоволяващи един широко разпространен обичай за употребление на спиртни питиета, пивоварството и спиртоварството са намерили добра почва в България.
Пивоварната индустрия е израстнала като резултат на развиващия се вкус към пивото и намалението и поскъпването на виното вследствие филоксерата. Поради това тя не е имала нужда от протекцията на държавата и се е появила преди въвеждането на тая протекция.
Спиртоварната индустрия последва наскоро след пивоварната.
Първата пивоварна фабрика е основана в 1878 г. в гр. Русе.
Първата спиртоварна фабрика е основана в 1883 год. в с. Княжево. През същата година е основана и фабриката в с. Катуница, Пловдивско.
(Като пише „Първата” авторът има предвид „Първата след Освобождението”, затова за фабриката в Русе „Св. Петка” е посочена като година на основаването – годината на Освобождението 1878, макар че за съществуването й има сведения още от 1868г.; По същата причина авторът пренебрегва и фабриката за алкохолни напитки на Г. Петру в Русе, за чието създаване се сочи 1870г. – бележка от администраторите на „Нашето отечество България”)
503. Брой и местонахождение. Спиртоварните индустриални заведения, всички покровителствани от държавата, са били в края на 1911 год. на брой 7, а пивоварните - 17.
Пивоварната и спиртоварната индустрии са пръснати в различни места в цяла България. Големите градове и близките до тях местности са главните центрове на тия индустрии.
Пивоварни фабрики има по 2 в градовете София и Русе и по 1 в градовете Лом, Самоков, Пловдив, Плевен, Търново, Габрово, Горна Оряховица, Стара Загара, Сливен, Шумен, Варна и селата Княжево и Коматево (до Пловдивъ).
Спиртоварни фабрики има 2 в с. Катуница (до Пловдив) по една в градовете Видин, Русе и Пловдив и в селата Княжево и Мездра. Развитието на тая индустрия се вижда от следните данни:
*) Само за 16 заведения
**) Заедно с фабрика за винарство
Значително по-голяма се явява пивоварната индустрия. Обаче спиртоварната, като по-нова, се е развивала по-бързо.
504. Големина. Пивоварната и спиртоварната индустрия броят също тъй едни от най-крупните индустриални заведения в България.
Сръдният вложен имобилизиран капитал, който се пада на едно от тия заведения, е бил:
Реалната обаче големина на заведенията се вижда от следните данни (1909 год.).
Изглежда, че спиртоварството представя по-едри индустриални предприятия от пивоварството.
От целия капитал 60% е местен, а остатъкът - 40% чуждестранен, и то (1909 г.) само в спиртната индустрия (482,500 лева). В пивоварната индустрия няма вложен чужд капитал.
505. Производство. През 1911 год. стойността на спиртоварното и пивоварното производство е възлизало респективно на 8,284,864 лв. и 3,568,363 лв.
Производството през 1909 година е било:
Стойността на употребените сурови материали през същата 1909 г. възлиза, както следва:
От това следва да се заключи, че спиртоварната и пивоварната индустрия преработват предимно мастни материали. Чужди сурови материали внасяни за пивоварството са главно хмел и малц и за спиртоварството - царевица.
506. Производствен баланс. Производственият баланс на пивоварството и спиртоварството през 1909 год. е бил:
Остатъкът съставя чистата печалба на предприятието заедно с амортизацията и лихвите на капитала и възнаграждението за управлението.
Тоя остатък за пивоварството съставя 21,9% от вложения капитал, а за спиртоварството 0,41%. Твърде малкият % за спиртоварството сочи, че през тая година споменатата индустрия е имала загуба.
507. Употребление на производство. Цялото производство на спиртоварната и пивоварната индустрия се употребява в страната за мастна консумация. Правеният опит да се пласира българското пиво на турския пазар (Цариград) се оказа до сега несполучлив.
Това производство обаче е недостатъчно да задоволи мастния пазар. Последният все още продължава да се попълва от чуждия внос, който възлиза средно годишно, както следва:
Развитието на бирената индустрия у нас се схваща твърде ясно от тия числа. Те показват, че нашата индустрия е успала вече да завладее изцяло мастния пазар. Същото е и със спиртоварната индустрия.
|
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
