|
Беше юли месец, но от истинските-прегарящ, сух, зле да ти стане. Търсиш сянка и студена чешма и хич не ти се мърда. Но който язди ще ме разбере, в такива дни ти се иска да усетиш вятъра от гърба на коня и да те пръска пяната от устата му, да те разхлажда потта му. Мерака роди идеята да направим една разходка от Самоков до една конюшня в Плана планина, да спим там и на другия ден да се върнем. Разполагахме само с два жребеца, млади и неяздени 2 седмици. Останалите коне почиваха след тежък преход. Сутринта започнахме да се подготвяме, взехме съвсем малко храна, чифт бельо и по едно яке за вечерта.Оседлахме жребците-Скорпион и Чарли и се метнахме. Още от тръгването се усети, че ще видим зор. Двамата искаха да тичат и да се надбягват, вените им изпъкнаха, започнаха да играят и подскачат на място, не усещаха ни пек, ни мор.Тръгнахме в лек тръс през полето. Жребците дърпат, едвам ги удържаме, късат ни ръцете. Пускаме ги един след друг да бягат. Не става, задния полудява, не иска да е втори, скача, хвърля се. Трябваше да пресечем шосето, беше опасно да им дадем воля. След като го преминахме, между селата Продановци и Широки дол, пътят минаваше през едни нивя, които бяха окосени преди дни или дори часове и изглеждаха като голфови игрища. Това беше едно равно, горещо поле, оградено от хълмове с борови гори. Там пуснахме конете, просто ги пуснахме и те полетяха. Жегата отстъпи място на полъха, усещането за мощно живо същество, което прави съвършенни движения, красиви и плавни, което пръхти по най-великолепния начин, гривата му докосва лицето ти, изправяш се на стремената, привеждаш се леко напред и гледаш, но не гледаш, изпадаш в хипноза, връщаш се векове назад, някъде в древни времена и това състояние изчерпва всякакви други желания, амбиции, притеснения, мисли и условности. Препускаш, просто се носиш над полето като в нисък полет, като в сън. Така достигнахме до село Широки дол. Там изморените коне трябваше да започнат да катерят Плана планина. Напоихме ги, пихме и ние и тръгнахме, вече доста яваш. Кротнаха се. Започнаха едни стръмни коларски пътища, влизахме в млади борови гори и пресичахме ливади. Пътят ни беше около 30 км. Взехме го за 3 часа. По едно време жребците се опомниха и с нови сили се юрнаха да се надбягват в двата коловоза на пътя през една дълга и равна ливада. Пръхтят и тичат с всички сили и никой не се дава. Накрая на ливадата трябваше зорлем да ги спираме. Продължихме доста изморени и със сетни сили стигнахме конюшнята в Плана, която се намира до една обсерватория, приличаща на космически кораб. Слизайки от коня, не можех да си стъпя на краката, още по-малко можех да ги събера. Разседлахме и пуснахме кончетата, които като надушиха кобилите, бързо се освежиха и заподскачаха цвилейки. Запалихме огън, пийнахме ракиица и се метнахме в някакъв фургон да спим като пребити. На другия ден беше още по-напичащо и палещо. Тръгнахме рано. Повторихме сюжета от предния ден с изключителното надпрепускване по равните ниви. Там работеха хора, които спираха работа и гледаха летящите жребци.В Продановци спряхме до един рибарник за няколкочасова почивка и ядене на пъстърва. По залез слънце се метнахме пак на конските гърбини и в бесен галоп стигнахме конюшнята. Никакво пътешествие не може да се сравни с пътешествието на кон.Усещането е като любовна диада.
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
