Форум за туризъм и пътешествия

В тази тема ще кача разказа на ст.н.с. д-р инж. Владимир Витков /Дядо Владо/ за първия поход на студенти от Русенския университет по маршрута Емине - Ком. Състоял се е от 05.07 до 26.07.1968г. - преди 41 години.
Профилът на Дядо Владо е регистриран от мен и аз поствам разказа му от неговия ръкописен текст и с негово разрешение.
Архивните снимки от похода са обработени от студио "Digitalisimus" Видео услуги, фото услуги, звукови услуги с разрешението на Дядо Владо
Останалите снимки са направени също от студио "Digitalisimus" и за използването им имам съгласието на Дядо Владо.
За доверието и за положения труд - благодаря Дядо Владо!!!

Моля, ако участник в този поход или потомък на участник в похода прочете този разказ и желае да добави текст или снимки, да се свърже с мен или със студиото! Благодаря!

До завършването, темата ще бъде заключена, за да не се разкъса последователността на постовете и разказа.

Следват няколко снимки на картата с маршрута и екипировката.
Картата е издание 1960г.


И маршрута. Посоката е отдясно - наляво, като датите са застъпени.










Екипировката. Раницата тежи около 4-5кг. и като обем обезпечава еднодневна екскурзия. Обърнете внимание на формата на самара!








И аноракът.

41 години от първия поход “Емине – Ком” на 10 студенти от Русенския университет. 05.07 – 26.07. 1968г.

Участници:

Отляво - надясно прави:Цецо, Гого /Георги Милчев/, Орлин, Жоро Митковски, Стефан "Принца" Георгиев, Слави
седнали: Димитър, Николай Найденов, Бранко, Владо Витков


Увод.
В онези години сред студентите от Русенския университет “Ангел Кънчев” - тогава ВИММЕСС имаше запалени туристи. 10 души от тях решихме да направим поход от нос Емине до връх Ком, но нямахме достатъчно средства. Задаваше се Деветия световен младежки фестивал и затова му посветихме нашия поход. Така си осигурихме официално участие във фестивала и спонсорство от университета, комсомола, ОНС и русенските предприятия – месокомбинат “Родопа”, консервен комбинат “Дунавия” и шивашката кооперация “Приста”. Всеки участник внесе по 100лв. – сума доста голяма за студент тогава /същата година започнах работа със заплата 90лв. на месец като конструктор с висше образование/.
Получените от спонсорите и закупените с наши средства продукти разпределихме в 5 колета. Тези колети изпратихме “До поискване” в пощенските клонове на
- гара Дъскотна
- град Котел
- връх Шипка
- прохода “Беклемето
- Лакатник
Кооперация “Приста” ни уши униформите – ризи и къси панталони. Измислихме си емблема


и разпределихме отговорностите

Орлин Балулов – ръководител
Стефан /Принца/ Георгиев – водач
Жоро Митковски – готвач
Владо Витков /аз/ - спасител
Гого /Георги Милчев/ – опозиция
Бранко – ЦРУ
Коко /Николай Найденов/ – помощник готвач
Цецо – снабдител
Слави – свръзка
Димитър – огняр
Извадихме си документи, защото предстоеше да посетим граничната зона при връх Ком.
От участниците само аз – Владо Витков, имах проблем с тръгването. На 28.06.1968г. държавната изпитна комисия ми присъди заветната титла “инженер”, но ми предстоеше комисия по разпределението. Борбата да остана на работа в родния си град Русе приключи успешно, ако не се лъжа на 6.07, а похода започна на 4.07 от Русе. Така пропуснах първите 3 етапа и се присъединих към групата в Ришкия проход. Дотам ме закара с мотоциклет моя приятел Коцето Киряков. Другите участници в похода бяха още студенти или стипендианти на предприятия в родните си места и нямаха проблеми с тръгването.
Така – на 04.07.1968г. всички участници се събрахме в центъра на гр. Русе и групата потегли без мен към морето.

Някои технически характеристики на похода

Походът имаше определено спортен характер. Групата разчиташе само на себе си и на организацията, която създаде.
За 20 дни походно време имахме предвидени два почивни дни – в град Котел и в хижа Паскал. Реалните походни дни бяха 18. Разгънатата дължина на маршрута е около 750км. Или средно изминавахме по 42 км. на ден.
Подготвени бяха предварително две паметни табели – едната за “Агликина поляна”, а другата за хижа “Тъжа”.
Движехме се стегнато, имахме кецове, но ги пазехме за "официалните случаи”. Най-удобни се оказаха “албанските кецове” – гумени цървули. Моите стояха доскоро вкъщи.
Всички имахме брезентови анораци и клинове за студено време и моряшки фланелки за хубаво време. На желаещите правех квадратни книжни шапки – патент, който купих срещу една оранжада от студента Никола Маврудинов. Най-успешната защита от вятър и дъжд се оказа полиетиленовото платно.
Имахме си химн, който свирехме с уста – главната тема от филма “Мост на реката Куай”*. Винаги, когато пристигахме и тръгвахме от хижа се стягахме в стройна колона и засвирвахме. Оказа се после, че това е любимата мелодия на моряците от 6ти американски флот.

Походът по дати:
04.07 – тръгване от Русе
05.07 – н. Емине – с. Баня
06.07 – с. Баня – Козичино
07.07 – Козичино – гара Дъскотна /колет с храна/
08.07 – г. Дъскотна – Ришки проход
09.07 – Ришки проход – Върбишки проход
10.07 – Върбишки проход – Котел /колет с храна и първа почивка/
11.07 – Котел – горско стопанство “Зелениче”
12.07 – горско стопанство “Зелениче” – проход “Вратник”
13.07 – пр. “Вратник” – х. “Чумерна”
14.07 – х. “Чумерна” – х. “Грамадлива”
15.07 – х. “Грамадлива” – вр. Бузлуджа /колет с храна/
16.07 – вр. Бузлуджа – х. “Партизанска” /днешната х. “Узана”/
17.07 – х. “Партизанска” – х. “Тъжа”
18.07 – х. “тъжа” – х. “Добрила”
19.07 – х. “Добрила” – х. “Козя стена” /колет с храна/
20.07 – х. “Козя стена” – х. “Вежен”
21.07 – х. “Вежен” – х. “Паскал” /втора почивка/
22.07 – почивка
23.07 – х. “Паскал” – х. “Чавдар”
24.07 – х. “Чавдар” – х. “Орлово гнездо”
25.07 – х. “Орлово гнездо” – г. Лакатник и Искрец /колет с храна/
26.07 – Искрец, Петрохан - Ком
------------------
Colonel Bogey March с благодарност към Синева. Бел. адм.

05.07 – 09.07
На нос Емине момчетата отидоха без багаж. Бивакът им – 3бр. палатки тип “Хималайка”, спални чували и оборудване за къмпинг, разположен в с. Баня се оказал много тежък за спортния дух и натоварване. Затова още на гара Дъскотна момчетата се освободили от всичко излишно – палатките и някои глезотии и ги изпратили в Русе. Отказали се също от ежедневното бръснене.
08.07
Когато се срещнахме в Ришкия проход на Стара Планина, групата вече имаше загар, бради и първи травми. Тенджерата беше опушена от бивачния огън

10.07
Първата почивка направихме в гр. Котел. Влизането ни в града, обаче, стана от Запад, защото водейки се по билото на “котела” обиколихме града и все бяхме на един час път до него. Тук един горски работник ни обясни, че двете била образуват “лакът” и ние сме хванали грешното.

11.07
За почивка направихме един кратък преход до горското стопанство “Зелениче” и продължихме през най-величествения горски масив на Стара Планина – Темната гора. Това са вековни букови дървета, които действително закриват слънчевата светлина. Дано тази гора е оцеляла!

Проходът “Железни врата”, през който минахме на този ден ни впечатли с един малко известен факт – русенският войвода Панайот Хитов е минал през него с четата си и е блокирал възможността за обход на Шипка.

Може би най-вълнуващ беше бивакът ни на Агликина поляна. Сто години преди нас на това място са достигнали само 14 души от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.









На 12.07.1968г. ние, признателните потомци, поставихме паметен надпис на един от дъбовете около поляната. Край огъня се понесоха песните на Добри Чинтулов и косите ни настръхнаха от усета за свободния дух на хайдушкото сборище.

/Табелката се вижда на дървото - бел. адм./




За съжаление тук се случи един доста комичен инцидент. Бяхме получили партида лиофилизиран* зелен фасул и решихме да го сготвим. За ужас на Жоро той набъбна толкова, че едвам го събрахме в наличните канчета. Имахме зелен боб за три дни.

---------------------
*лиофилизация - процес на вакуумно сублимационно сушене, при който материалът се замразява предварително с определена скорост до температура на пълно втвърдяване и протича в условията на определен вакуум.
Лиофилизацията намира широко приложение както в лабораторни така и в промишлени мащаби. /бел. адм./

13.07 – 15.07
Около връх Чумерна имах среща с един частен овчар. На въпросът ми има ли вълци наоколо, той отговори, че има само за овцете на ТКЗС. Този човек ме впечатли със самочувствието си на стопанин, познаващ професията си.























Буковец





Групата ни беше ходила по маршрута хижа “Грамадлива” – връх Бузлуджа и връх Шипка и затова не се качихме до паметника на вр. Шипка. Колета, който получихме на “Прохода на републиката” беше доста голям и след като го разпределихме по раниците се почувствахме като шерпи.

16.07 – 19.07
На 16.07. от Бузлуджа извършихме доста тежък преход до хижа Узана.
Бузлуджа





Узана 17.07





На хижа Мазалат се срещнахме с една група туристи от Варна, а след това не пропуснахме да се насладим на ехото от гласовете си при “Пеещите скали”.




"Пеещите скали"




На хижа Тъжа поставихме втората възпоменателна табела за нашия поход. Очакваше ни най-тежкия преход през най-високата част на планината. Както се случва, оказа се, че сме забравили тенджерата. Върнах се и настигнах групата. На голия склон на връх Ботев някои от момчетата получиха криза и трябваше да им се помага. Гледката от връх Ботев не е много добра, особено след като си видял “Джендема”,а след това “Костенурката”, “Кръсците” и Големия Купен. Записахме се в тетрадката на върха Голям Купен и се загледахме в едно облаче на Северозапад. То започна да нараства, а ние на бегом да слизаме надолу. Вече в по-ниското ни зашиба страхотен дъжд с вятър и светкавици. В тъмнината се добрахме до хижа “Добрила” под връх Амбарица. Преспахме в стария заслон. Тук се роди идеята да си направим хижа в този район – и тя е вече факт – хижа “Ехо” се построи с най-дейното участие на нашия водач Стефан “Принца”. Той направи туризма своя професия.
От х. “Добрила” през х. “Дерменка” и х. “Козята стена” минахме край едно от малкото находища на /цензурирано от администратора/ у нас и единственото в Стара планина.

Х. "Тъжа" 18.07




Джендема








Вр. Ботев 18.07


На Големия Купен 18.07