/Снимките са любезно споделени от притежателя на брошурата./
През 1873г. Принц Карол фон Хоенцолерн-Зигмаринген, който се възкачва на княжеския трон през 1866г., започва строителството на двореца „Пелеш” (Peleş) в Синая, едно селище, което тогава все още се нарича община (енория) Podul Neagului, в околност, известна под името Pietrele Arse.

Дворецът Пелеш и основателят му - крал Карол I (склуптор: Оскар Хан, 1933г.)
Избраното от принца местоположение за двореца му било пусто, но живописно, с което го и запленило. Карол дошъл за първи път в Синая на 5-6 август 1866г., когато посетил тамошния манастир, основан през 1695г. от рицаря Mihail Cantacuzino.
През 1872г. принцът придобива терена от 1000 joch (мярка за земя: 1 joch = от 3 600 до 6 500 кв. м. в различните германски държави) и възлага на немския възпитаник, архитект Вилхелм Додерер изработването на плановете за бъдещата жилищна резиденция. Строителните работи започват през есента на 1873 г., но първият камък на двореца е поставен едва на 10/22 август 1875г. След 1876г. с работата по двореца Пелеш е ангажиран архитект Йоханес Шултц, асистент на Додерер, който по-лесно е убеден да промени първоначалните планове. На 7 октомври 1883г. се състои официалното освещаване.
Промемория за освещаване на двореца Пелеш (бронз, 1883г.)
По това време е издигнат само първия етаж от двореца и веднага са продължили строителната работа, защото дворецът Пелеш е трябвало да бъде достроен и уголемен. Днешния си вид е придобил едва през 1914г. Довършителните работи между 1893 и 1914г. са дело на чешкия архитект Карел Лиман, който силно повлиява върху крайния образ на замъка и проектира допълващото застрояване в комплекса.
Елементите на външната архитектура на двореца Пелеш са показателни за стиловото направление на немския Нео-Ренесанс: устремените нагоре, стройни, отвесни контури; необичайното, приказно пространствено изграждане; фрагментираните фасади; асиметрията на сградната композиция; скулптурното въздействие, предадено чрез пластиката, орнамента и дърворезбата.
Дворецът Пелеш и околността
Терасите на двореца, изпълнени в стила на италианския Неоренесанс, са украсени със скулптури, вази, колони, чешми, обогатяващи ландшафната архитектура на целия комплекс.
Интериорът, подобно на външната архитектура, е белязан от същите елементи на немския Нео-Ренесанс, но има и помещения, издържани в други стилови направления: реплики към италианския и английския Ренесанс, към немския Барок, към Рококото, към испано-мавърската и турска архитектура.